След замяната с евро българският лев може да стане интересен за чуждестранните нумизмати, защото колекционерите се интересуват от малки държави и малък тираж на съответните монети. Това каза пред БТА Ангелин Петров, председател на Нумизматичното дружество – Централна България, което организира поредната си сбирка в Стара Загора.
Той посочи, че от точно една година има подобни сбирки всеки месец, а самото дружество е създадено малко преди това. „Целта е обмяна на опит и всеки да покаже какво е намерил през месеците. Искаме да покажем неща, които са били скрити по тавани и къщи“, каза Ангелин Петров и уточни, че на днешното събитие участват над 70 изложители, като в зависимост от периода те са достигали и до 100.
По неговите думи посещаемостта и интересът са сериозни, като по броячи на търговския център, в който се провежда сбирката, редовно идват над 1000 души. „Понякога се намират ценни екземпляри, които точно на подобни форуми се показват за пръв път, защото хората няма къде другаде да го направят, особено местните. Подобни сбирки има в цяла България, но като център на страната тук привличаме много нумизмати и колекционери. Последно се показа левче от 1894 година в отлично качество. Много ценна монета. На последната сбирка бяха изложени и много трудни за намиране банкноти, ценни и скъпи по стойност“, коментира председателят на Нумизматичното дружество – Централна България.
Ангелин Петров допълни, че все повече млади хора се интересуват от нумизматиката. „Почти всеки ден попадаме на нови амбицирани хора. Всяка монета има история и по този начин младите учат за нея и света. Научават кой е Фердинанд, Борис, Батенберг. Същото е и с чуждестранните монети. Имам приятели, които покрай чуждите монети знаят всички европейски монарси“, коментира експертът.
Нумизматът изказа мнение, че с изчезването на лева от обращение той може да стане интересен най-вече за чуждестранните колекционери, които по принцип се интересуват от малки държави и малък тираж на съответните монети. Заместник-председателят на Нумизматичното дружество – Централна България, Георги Стоянов, също коментира пред БТА и предположи, че интересът ще се увеличава с времето, защото все повече колекционери от Европа и света ще се интересуват от изчезнала от пазара парична единица, но не очаква някакви драстични увеличения на стойността, въпреки че с годините монетите си вдигат цената.
По думите на Георги Стоянов цената на една монета се определя от съвкупност от фактори, но най-важно е състоянието, качеството, а след това тиражът – номиналът, годината и дали има някаква история около нея.
Той даде пример с тези от 1916 г., когато монетите не влизат в обращение. „Те са претопени в сребро още след отсичането си и с тях са плащани репарациите на България. Тази монета, особено с номинал 2 лева, е много търсена, но бройките са изключително малко. Дори някои от сертифицираните монети са копия – добре направени фалшификати, които трудно се различават“, разказа нумизматът.
Той посъветва всеки, който намери монета, да се обърне към експерт за помощ и съдействие. „Има каталози, в които са описани всички екземпляри, и всеки сам също може да прецени цената на намереното, но качеството трудно би могло да се определи от начинаещ нумизмат“, каза Георги Стоянов и посочи, че няма граница на стойността, която може да достигне една монета, защото колекционирането е страст.
Най-скъпите са за близо 200 000 лева. Това са златните 100 лева от 1894 г., която по неговите думи е най-ценната монета в България към момента.
Самият той обаче е почитател на железните монети, които са най-трудни за съхранение и намиране в добро качество. „Пример са тези от 1941 г. с номинал 10 лева, които могат да достигнат до цена над 50 000 лева. Едно парче желязо да достигне до такава цена, е уникално. Трудно е да се съхраняват, защото тръгне ли ръжда – няма спиране и трябват сериозни грижи“, каза нумизматът.
От Нумизматичното дружество – Централна България посочиха, че Стара Загора се е наложила като най-добрия център за антикварни сбирки, като се различава от другите с множеството предмети, които се показват и са с широк диапазон – картички, значки, старо оръжие, снимки и други.
