Парламентът отхвърли предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“.
В подкрепа на допитването гласуваха 68 народни представители, 98 бяха „против“ и 46 се въздържаха.
Депутатите решават дали да се проведе референдум за запазване на лева
Повече от три часа продължи дискусията в пленарната зала по предложението на "Възраждане" за референдум. От партията вече обявиха, че ще сезират Конституционния съд, както и прокуратурата.
Предложението е внесено от Инициативен комитет на граждани. Референдумът беше иницииран от “Възраждане” и събра над 470 000 подписа.
Преди два дни правната комисия отхвърли предложението за такова допитване. От "Възраждане", които са инициатори на референдума, коментираха, че се прави опит той да бъде "заметен под килима". В хода на дискусията от "БСП за България" и "Има такъв народ" изразиха подкрепа за провеждане на допитването.
Всички говорят, че въпросът е незаконосъобразен и нито една от тези демократични партии няма да сезира Конституционния съд (КС), нито от ГЕРБ, нито от ПП-ДБ, ще го сезираме от „Възраждане“, заяви Петър Петров от партията по време на обсъждането.
От "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) заявиха, че въпросът противоречи на ратифициран международен договор и не е допустим. Надежда Йорданова посочи, че според закона има две кумулативни предпоставки, които трябва да бъдат едновременно налице, за да се вземе решение за произвеждане на референдум - той да е поискан от Инициативен комитет с 400 хиляди подписа на граждани и да не противоречи на законовите ограничения. България се е задължила да се присъедини към еврото при спазване на онази процедура, която е предвидена за страните членки с дерогация, отбеляза тя. В този механизъм не е предвиден нито един елемент, в който държавата членка едностранно да каже в коя година ще приеме еврото, допълни Йорданова. Тя коментира, че гласът на народа трябва да бъде чут, но по-силен е гласът на закона.
Деян Николов („Възраждане“), който е и говорител на Инициативния комитет за допитването, посочи, че в договора от Маастрихт има минимални критерии за влизане в еврозоната, оттам нататък всяка страна определя най-добрата стратегия за нея. Затова няма срокове, затова можем да отлагаме и сто години, без да нарушим нищо, каза той. Тук нямаме тълкувателна функция, никъде в закона не е казано, че НС ще решава дали въпросът е законен или не, добави Николов.
Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) коментира, че всички са за това да има референдуми, да бъде питан народът. Въпросът ще бъде със сигурност отнесен до КС, а влизането ни в еврозоната в крайна сметка ще зависи от готовността на държавата ни и дали сме изпълнили договора, който сме сключили, посочи той. Колегата му Томислав Дончев коментира, че очевидно в годините назад не са си свършили работата, след като през 2023 г. има повод за подобен дебат.
Гроздан Караджов („Има такъв народ“) също се съгласи, че очевидно са се провалили. Той посочи, че 470 хиляди подписа за такъв референдум означава, че политиците не са там сред хората и точно този референдум ще ги върне сред тях, иначе излиза, че се страхуват. Пуснете този референдум, за да се явим на битка с тези, които не искат да има евро в България и заедно да ходим да убеждаваме, призова той.
Ние тук не сме богове да решаваме какво искат хората и да нарушаваме закона, коментира Тошко Йорданов (ИТН). Той се обърна към ГЕРБ, БСП и ДПС и очерта две възможности, едната от които - парламентът да наруши закона, след което решението да отиде в КС, той да го отмени и да се проведе референдум, а на следващи избори подкрепата за „Възраждане“ да нарасне. Или спазваме закона и атакувате въпроса в КС, защото има основание, допълни той. Ще гласувам с „не“ на техния въпрос, но референдумът е въпрос на демокрация и законът е такъв, че при над 400 хиляди подписа ние просто трябва да го пуснем, допълни Йорданов.
Даниел Лорер обвини "Възраждане", че не казват, че това е референдум срещу бъдещето на България в Европа, и ги призова да се извинят 470 хиляди пъти.
В подкрепа на допитването гласуваха 68 народни представители, 98 бяха „против“ и 46 се въздържаха.
Депутатите решават дали да се проведе референдум за запазване на лева
Повече от три часа продължи дискусията в пленарната зала по предложението на "Възраждане" за референдум. От партията вече обявиха, че ще сезират Конституционния съд, както и прокуратурата.
Предложението е внесено от Инициативен комитет на граждани. Референдумът беше иницииран от “Възраждане” и събра над 470 000 подписа.
Преди два дни правната комисия отхвърли предложението за такова допитване. От "Възраждане", които са инициатори на референдума, коментираха, че се прави опит той да бъде "заметен под килима". В хода на дискусията от "БСП за България" и "Има такъв народ" изразиха подкрепа за провеждане на допитването.
Всички говорят, че въпросът е незаконосъобразен и нито една от тези демократични партии няма да сезира Конституционния съд (КС), нито от ГЕРБ, нито от ПП-ДБ, ще го сезираме от „Възраждане“, заяви Петър Петров от партията по време на обсъждането.
От "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) заявиха, че въпросът противоречи на ратифициран международен договор и не е допустим. Надежда Йорданова посочи, че според закона има две кумулативни предпоставки, които трябва да бъдат едновременно налице, за да се вземе решение за произвеждане на референдум - той да е поискан от Инициативен комитет с 400 хиляди подписа на граждани и да не противоречи на законовите ограничения. България се е задължила да се присъедини към еврото при спазване на онази процедура, която е предвидена за страните членки с дерогация, отбеляза тя. В този механизъм не е предвиден нито един елемент, в който държавата членка едностранно да каже в коя година ще приеме еврото, допълни Йорданова. Тя коментира, че гласът на народа трябва да бъде чут, но по-силен е гласът на закона.
Деян Николов („Възраждане“), който е и говорител на Инициативния комитет за допитването, посочи, че в договора от Маастрихт има минимални критерии за влизане в еврозоната, оттам нататък всяка страна определя най-добрата стратегия за нея. Затова няма срокове, затова можем да отлагаме и сто години, без да нарушим нищо, каза той. Тук нямаме тълкувателна функция, никъде в закона не е казано, че НС ще решава дали въпросът е законен или не, добави Николов.
Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) коментира, че всички са за това да има референдуми, да бъде питан народът. Въпросът ще бъде със сигурност отнесен до КС, а влизането ни в еврозоната в крайна сметка ще зависи от готовността на държавата ни и дали сме изпълнили договора, който сме сключили, посочи той. Колегата му Томислав Дончев коментира, че очевидно в годините назад не са си свършили работата, след като през 2023 г. има повод за подобен дебат.
Гроздан Караджов („Има такъв народ“) също се съгласи, че очевидно са се провалили. Той посочи, че 470 хиляди подписа за такъв референдум означава, че политиците не са там сред хората и точно този референдум ще ги върне сред тях, иначе излиза, че се страхуват. Пуснете този референдум, за да се явим на битка с тези, които не искат да има евро в България и заедно да ходим да убеждаваме, призова той.
Ние тук не сме богове да решаваме какво искат хората и да нарушаваме закона, коментира Тошко Йорданов (ИТН). Той се обърна към ГЕРБ, БСП и ДПС и очерта две възможности, едната от които - парламентът да наруши закона, след което решението да отиде в КС, той да го отмени и да се проведе референдум, а на следващи избори подкрепата за „Възраждане“ да нарасне. Или спазваме закона и атакувате въпроса в КС, защото има основание, допълни той. Ще гласувам с „не“ на техния въпрос, но референдумът е въпрос на демокрация и законът е такъв, че при над 400 хиляди подписа ние просто трябва да го пуснем, допълни Йорданов.
Даниел Лорер обвини "Възраждане", че не казват, че това е референдум срещу бъдещето на България в Европа, и ги призова да се извинят 470 хиляди пъти.
