/ iStock photos/Getty images

Пакет от десни мерки преди старта на бюджетната процедура за държавния бюджет за догодина обявиха депутатите от “Да, България” пред медиите в парламента. В законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда е предвидена възможност натрупаният платен годишен отпуск, придобит по време на бременност и майчинство, да бъде използван почасово от работника или служителя за водене и/или вземане на дете до 12-годишна възраст от и до детско заведение или училище, съобщиха от партията.

„Предвижда се право на ползване до 1 час дневно, а със съгласие на работодателя – до 2 часа дневно. Правото се прилага и за бащата, осиновителя и за лицата, на които по реда на чл. 164, ал. 3 и 4 е прехвърлено отглеждането на детето (включително баба или дядо)“, се казва в мотивите. Ако законодателната инициатива бъде приета, се предвижда, с оглед необходимостта от организационна подготовка, законът да влезе в сила от 1 януари 2026 г.

„Целта на предлаганите промени е да се улесни съвместяването на професионалния и семейния живот при завръщане на работа след бременност и раждане или при отглеждане на малко дете чрез ясен, предвидим и пропорционален механизъм за почасово използване на вече натрупан платен годишен отпуск. Мярката адресира често срещаната практическа трудност, при която часовете за прибиране на децата съвпадат с края на работния ден и водят до непланирани отсъствия, дисциплинарни казуси или неформални договорености. Нормативното уреждане осигурява правна сигурност и равен достъп до решение, което не увеличава общия размер на платения годишен отпуск и не води до допълнителни бюджетни разходи“, заявяват от формацията.

Според вносителите, мярката представлява допустима форма на позитивна политика за преодоляване на фактическо неравенство в достъпа до заетост и кариерно развитие, без да накърнява права на други работници, тъй като не увеличава общия размер на отпуските и допуска съгласуване с работодателя за ползване над 1 час дневно според производствените нужди.

Какви мерки още предлага „Да, България“

Според Мартин Димитров правителството взема всяка седмица около 500 млн. лева дълг, което е негативен рекорд в цялата ни национална история и води България към криза. “Ако сега бъдат взети серия от десни мерки, които предлагаме, това може да бъде овладяно и преодоляно, може да избегнем влизането в гръцки или румънски сценарий - вдигане на данъци, висока инфлация и влошаване на стандарта на живот”, каза депутатът. Затова, по думите му, трябва в най-спешен порядък да се ограничат публичните разходи, като се започне с харчовете през държавни компании като ББР и БЕХ, в които вече са налети 5,5 млрд. лева за неоправдани харчове. 

Три групи от десни мерки обяви съпредседателят на “Да, България” Божидар Божанов - ограничаване на неефективните разходи, ограничаване на корупционните разходи и подобряване на бизнес средата. По думите му, те фигурират в законопроекти, част от които вече са внесени в Народното събрание, други предстои да бъдат внесени в следващите седмици, и трябва да бъдат приети още преди бюджетната процедура за Бюджет 2026, защото правителството няма програма за ограничаване на разходите. Част от тези мерки са били предложени и в предишната бюджетна процедура.

Мерките за ограничаване на неефективните разходи включват:

  • държавните служители да започнат да си плащат осигуровките; 
  • централизирани конкурси за държавни служители;
  • поетапно освобождаване на пенсионерите в МВР;
  • ограничаване на бонусите в регулаторите, ВСС, публичните предприятия и администрацията;
  • премахване на почивните бази на държавната администрация и МВР (480 души в МВР се занимават с почивни бази);
  • ограничаване неефективността на фонда за пътна безопасност (той сега не е за пътна безопасност, а за купуване на коли и тонери);
  • целенасочени помощи и социални плащания на база на подоходни критерии.
     

Мерките за ограничаване на корупционните разходи предвиждат: 

  • в бюджетната процедура ще бъде внесено предложение общинските проекти да бъдат приотизирани според първия подал проекта и да има прозрачност чрез дигитализация на процеса;
  • търгове за частните болници при ползване на публичен ресурс;
  • персонални уведомления на пациентите при регистрирана  хоспитализация, за да не се източва Здравната каса;
  • ограничаване на фалшивите ТЕЛК-ове, с които се източва здравният бюджет;
  • прозрачност на системата на безопасност на храните, защото чрез фалшиви животни се източват субсидии и други средства;
  • фиксиран таван на кредитите на ББР (това правителство на практика премахна тавана от 5 млн. лв., за да може да налива пари както си иска);
  • изисквания за прозрачност при капитализацията на публичните предприятия; 
  • пакет от мерки в Закона за обществените поръчки, за да се ограничат всякакви корупционни практики, които се наблюдават в последните месеци.
     

Третата група мерки, по думите на Божанов, може би е най-важната - подобряване на бизнес средата, защото колкото и да се ограничават разходите, икономиката трябва да генерира стойност. Те включват: 

  • закон за изкуствения интелект, който вече е внесен в деловодството;
  • данъчни облекчения при реинвестиране на печалбата в развойна дейност;
  • отпадане на ДДС дневниците и въвеждане на електронни фактури;
  • възможност платеният годишен отпуск, натрупан по време на майчинство, да може да бъде използван почасово от родителите.

 

На журналистически въпрос внесеният от ИТН законопроект, целящ защита на личния живот, дали няма да наложи цензура над медиите, предвиждайки до 6 години затвор и глоби от 2 до 8 хиляди лева, Божидар Божанов отговори, че такава опасност наистина има и че той и колегите му няма да подкрепят законопроекта. По думите му, дори да е имал добри намерения, законопроектът е зле написан и отваря вратата не само за цензура спрямо медиите, но и за репресия спрямо всяко юридическо лице. “Разгласяването на позорящи обстоятелства и сега се преследва от закона по частен ред, а дали да стане и по общия ред е въпрос на дискусия, но това, което предлагат колегите от ИТН, отваря вратата за много злоупотреби”, каза съпредседателят на “Да, България”.

БТА, БГНЕС