Петнайсетимата затворници и интимните им партньорки спечелиха делото за секс без камери и надзиратели в затвора, съобщи Лекс. Тричленен състав на ВАС отмени заповедта на директора на ГДИН, според която подобни срещи по възможност се следят с видеокамери и се провеждат в присъствие на надзиратели. Засега обаче камерите и надзирателите при удължените свиждания остават, тъй като се оказа, че в хода на делото е променен Правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и в две негови разпоредби отново е регламентирано, че интимните свиждания се провеждат под видеонаблюдение и при възможност за пряк контакт между лишения от свобода и надзирателите. Независимо от това обаче решението на върховните съдии би трябвало да доведе до прекратяване на тази практика.
Мнозинството от затворниците, подали жалбата, са с доживотни присъди за убийства. Сред тях са Джок Полфрийман, Светломир Нешков, Станислав Методиев-Сиси и др. През миналата година те подадоха жалба пред Административен съд София-град срещу наредба на директора на ГДИН от 2016-та година. В нея пише, че така наречените удължени свиждания се провеждат само в присъствие на надзирател и по възможност се следят от видеокамери. Според затворниците това нарушава основни техни права, тъй като са подложени на унизително отношение и не се зачита правото им на личен и семеен живот.
Въпросните удължени свиждания са за период от 4 часа, не са задължителни и се дават като поощрение за добро поведение. Административният съд първоначално отхвърли жалбата с мотива, че сигурността и общественият ред имат превес над личния интерес. Делото обаче стигна до Върховния административен съд. С решение, публикувано вчера, тричленен състав на съда отменя наредбата на директора на ГДИН с мотивите, че е била немотивирана, а на затворниците не е дадено право да вземат отношение по нея.
Според съда не е извършено надлежно уведомяване на обществеността за откриване на производство по издаване на общия административен акт, лишените от свобода не са уведомени, произвзодството не е оповестено публично и проектът не е изпратен до заинтересованите лица и организации. ГДИН пък не е извършила преценка за пропорционалност на наложената административна мярка и за съответствието й с точно определени цели на закона, което е задължителна част от мотивировката.
ВАС се позовава и на практика на Европейския съд по правата на човека, според която видонеблюдението и присъствието на надзирател при свижданията може да представлява нарушение правото на зачитане на личния и семейния живот, както и защитата на личните данни, тъй като според Съда на Европейския съюз образът на лицето, заснето с камера, спада към личните данни.
Върховните съдии цитират и препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа, съгласно която „Трябва да се направи възможно затворниците да се срещата със своите сексуални партньори без визуално наблюдение на свиждането”.
ВАС обаче отбелязва, че в хода на делото са приети промени в правилника за Прилагане на Закона за изпълнение на наказанията, като в две негови разпоредби отново пише, че удължените свиждания се провеждат в специални помещения, оборудвани с видеокамери и даващи пряк достъп на надзирателите до лишения от свобода.
Независимо от това решението на върховните съдии би трябвало да бъде взето под внимание за прекратяването на тази практика. От съда допълват, че трябва да бъде отчетено и обстоятелството, че засегнатите лица от мярката са осъдени за извършени престъпления и административния орган дължи отчитане и на съображенията за опазване на обществения ред и вероятността от опасност за живота на други лица.
Мнозинството от затворниците, подали жалбата, са с доживотни присъди за убийства. Сред тях са Джок Полфрийман, Светломир Нешков, Станислав Методиев-Сиси и др. През миналата година те подадоха жалба пред Административен съд София-град срещу наредба на директора на ГДИН от 2016-та година. В нея пише, че така наречените удължени свиждания се провеждат само в присъствие на надзирател и по възможност се следят от видеокамери. Според затворниците това нарушава основни техни права, тъй като са подложени на унизително отношение и не се зачита правото им на личен и семеен живот.
Въпросните удължени свиждания са за период от 4 часа, не са задължителни и се дават като поощрение за добро поведение. Административният съд първоначално отхвърли жалбата с мотива, че сигурността и общественият ред имат превес над личния интерес. Делото обаче стигна до Върховния административен съд. С решение, публикувано вчера, тричленен състав на съда отменя наредбата на директора на ГДИН с мотивите, че е била немотивирана, а на затворниците не е дадено право да вземат отношение по нея.
Според съда не е извършено надлежно уведомяване на обществеността за откриване на производство по издаване на общия административен акт, лишените от свобода не са уведомени, произвзодството не е оповестено публично и проектът не е изпратен до заинтересованите лица и организации. ГДИН пък не е извършила преценка за пропорционалност на наложената административна мярка и за съответствието й с точно определени цели на закона, което е задължителна част от мотивировката.
ВАС се позовава и на практика на Европейския съд по правата на човека, според която видонеблюдението и присъствието на надзирател при свижданията може да представлява нарушение правото на зачитане на личния и семейния живот, както и защитата на личните данни, тъй като според Съда на Европейския съюз образът на лицето, заснето с камера, спада към личните данни.
Върховните съдии цитират и препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа, съгласно която „Трябва да се направи възможно затворниците да се срещата със своите сексуални партньори без визуално наблюдение на свиждането”.
ВАС обаче отбелязва, че в хода на делото са приети промени в правилника за Прилагане на Закона за изпълнение на наказанията, като в две негови разпоредби отново пише, че удължените свиждания се провеждат в специални помещения, оборудвани с видеокамери и даващи пряк достъп на надзирателите до лишения от свобода.
Независимо от това решението на върховните съдии би трябвало да бъде взето под внимание за прекратяването на тази практика. От съда допълват, че трябва да бъде отчетено и обстоятелството, че засегнатите лица от мярката са осъдени за извършени престъпления и административния орган дължи отчитане и на съображенията за опазване на обществения ред и вероятността от опасност за живота на други лица.
