Животът на 55-годишният Валери Маринов се стича така, че два пъти е трябвало да доплаща при операции. Преди седем години за имплант в глезена, а днес - за платно за херния. Готов е да си плати, независимо от цената, която в случая е около 200 лева.
Разходите за лекарства у нас високи, болничният престой е по-кратък спрямо ЕС
Професията на Валери изисква усилия, затова е решен да не жали пари за лечението си. Мъжът е здравно осигурен. Не заплаща нищо друго в болницата, където е опериран. Но е на мнение, че пациентите е добре да избират имплантите специално, за да са сигурни в качеството им. Най-често пък за лекарства в аптеките всеки месец доплащат кардиологично болните, хората на които им се налага да приемат антикагуланти.
„Те са задължени да доплащат много от лекарствата си и съответно прекратяват сами част от лечението си. Случва се така, защото нямат възможност”, посочи д-р Мария Цонева.
Това е нещо, което лекарите сами не могат да променят, защото здравната система не поема разходите на болниците.
В студиото на „Събуди се” доплащането за здраве коментираха Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки и д-р Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ.
„Парите за лекарства изобщо не са много. Възможно е да са относително много в зависимост от общите разходи за здраве, но това в абсолютна стойност не е така. Освен това, тези средства се харчат нерационално. Отдавна говорим за т.нар. прогенерична политика, която така и не се случва. Това означава да се предписват и плащат от Здравната каса основно генерични продукти, когато това е възможно, а не скъпи оригинални продукти. Голяма част от бюджета на НЗОК се изяжда от иновативните терапии, които в много случаи, далеч не са такива. Но пък са винаги са скъпи”, посочи Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки.