Българската стопанска камара (БСК) се въздържа от подкрепа на предложените промени в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията, внесени от Явор Гечев от „Прогресивна България“ и група народни представители. Това се посочва в становище на организацията, изпратено до вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев в качеството му на председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), получено днес в БТА. Позицията на работодателската организация е подготвена във връзка с предстоящото утре заседание на НСТС.
От БСК заявяват, че подкрепят необходимостта от защита на потребителите, повишаване на прозрачността и ограничаване на нелоялните търговски практики. Според организацията обаче тези цели не могат да бъдат постигнати чрез „неясни понятия, високи санкции, административно оценяване на цените и ежедневно натоварване на бизнеса с нови регистри и отчети“.
Според организацията предложените законопроекти в настоящия им вид създават риск да бъде постигнат обратен резултат: повече несигурност, повече административни разходи, по-малко промоции, по-предпазливо ценообразуване, по-слаба конкуренция и по-високи крайни цени.
Сред предложенията на БСК за нормативни промени в двата проектозакона са: да бъде изготвена пълна предварителна оценка на въздействието, включително оценка на административната тежест, ефекта върху малките и средните предприятия, ефекта върху промоциите, собствените марки, ценовата конкуренция и риска от повишаване на крайните цени. От Камара искат да отпадне понятието „справедлива цена“ като законова категория, а при необходимост държавата може да публикува статистически и информационни индекси, но не и административно определена „справедлива“ цена, която според организацията неизбежно ще влияе върху пазара. Настоява се да се прецизира или изцяло да се преосмисли режимът на „икономически необосновано“ увеличение на цените, като се избегне обща забрана, приложима към практически всяко ценово движение.
БСК предлага да се ограничат задълженията за ежедневно публикуване на ценова информация и да се направи оценка дали подобна публичност няма да доведе до антиконкурентни ефекти, да се въведат изрични гаранции за защита на търговската тайна и чувствителната бизнес информация, да се прецизира понятието „съвместно господстващо положение“ в съответствие с установените стандарти на конкурентното право и да се избегне възможността сходното поведение при сходни пазарни условия автоматично да поражда подозрение за нарушение.
БСК предлага също проектният чл. 77а от Закона за защита на конкуренцията относно временните мерки да отпадне, както и да отпадне възможността с подзаконов акт да се допълва списъкът на нелоялните търговски практики. БСК настоява санкциите да бъдат съразмерни, предвидими и обвързани с тежестта на конкретното нарушение, като се избегне кумулиране на санкции за всяка стока или обект при еднотипно поведение.
Според организацията е необходимо да се предвиди реален преходен период, след приемане на всички методики и подзаконови актове, така че бизнесът да има време да адаптира системите и процесите си.
Миналата седмица парламентът прие на първо четене промени в Закона за защита на потребителите, внесени от Явор Гечев от „Прогресивна България“ и група народни представители, срещу високите цени на стоки и услуги, както и законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията.
Двата законопроекта бяха приети и от временната бюджетна комисия в НС.
