Бесарабските българи у нас отбелязват празника си. Събитието се провежда за втора година в градинката пред Националния дворец на културата.
29 октомври е денят, в който през 1838 г. е бил осветен храмът „Свето Преображение Господне“ в град Болград – символичната столица на бесарабските българи, построен с техни усилия и труд, в знак на благодарност за това, че в онези земи, които наричаме Бесарабия, са намерили спокойствие, мир, уют и възможност да се развиват. Това каза изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова.
„Българите, които са напускали България по време на Руско-турските войни, не са я напускали с намерението да емигрират. Те са напускали с идеята да помагат оттам и след Освобождението, в което са вярвали, да се върнат в България. И ние знаем, че това се случва, защото много от строителите на съвременна България, както ги нарича Симеон Радев, са, всъщност, с произход от земите извън България и това е не само Бесарабия, но и Македония, и др. места“, заяви Манджукова.
Тя разказа, че през 1938 г. Съюзът на бесарабските българи, който е създаден от българи, които вече са се върнали в България, решава да основе този празник. „Тоест 100 г. след освещаването, целта им е да напомнят на българите, че бесарабските българи са част от България, както пише тогава в брой единствен на в. „Българска Бесарабия“, че те са плът от плътта и кръв от кръвта на България. Това е била идеята на нашите предшественици – бесарабските българи, когато те предлагат този ден – 29 октомври, да се чества като Ден на бесарабските българи“, подчерта изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина.
През 1939 г., обаче, започва Втората световна война и осуетява намеренията им. „Естествено, че не е до празнуване. И това се забравя до 1989 г., когато Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи, което е създадено от тукашни българи, излиза с идеята да възстанови този празник“, отбеляза Манджукова.
Агенцията за българите в чужбина е създадена през 1993 г. и оттогава се включва в тази инициатива. „Всяка година на 29 октомври ние, съвместно с Дружество „Родолюбец“, организираме различни инициативи с идеята да утвърдим този празник, вече всички да знаят за него“, добави Манджукова.
Традиционно Денят на бесарабските българи се отбелязва с концерт. „Имало е години, в които сме правили конференции, в които сме обсъждали проблемите на взаимодействието между бесарабските българи и България. От година на година се опитваме да разширяваме кръга на тези инициативи и втора поредна година правим и такъв празник на площада, целта на който е да привлечем колкото се може повече хора. Хората минават, тези, които не знаят, ще питат кои са тези бесарабски българи. Да, има още такива, които не знаят. Ще научат за празника и за тези наши сънародници“, добави изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина.
Манджукова е категорична, че по този начин ние създаваме голямата, световната България. „По този начин, стъпка по стъпка, придвижваме идеята, че независимо дали сме в България, или извън нея, ако сме българи и ако държим на българското, ние сме част от едно цяло“, допълни тя.
На въпроса колко са бесарабските българи у нас, изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина отговори така: „От 1993 г., и това е част от политиката на България по отношение на българите в чужбина по принцип, се реализира Постановление №103 за обучение в България на лица от български произход, живеещи в чужбина, и това започна с бесарабските българи. От 1993 г. е постановлението, а първите бесарабски българи, които идват тук като студенти, са от 1990 г., така че смятайте оттогава досега по 400 души, а сега вече и по много повече идват да учат в България. Колко от тях, обаче, остават в България, колко се връщат обратно, колко заминават в чужбина, ние все още не знаем.“
Една от инициативите на Изпълнителна агенция за българите в чужбина е да се опитат назад във времето да съберат тази информация, за да има България някаква обратна връзка за това какъв е коефициентът полезно действие от това постановление.
„След демократичните промени в тази част на света вече е много по-непосредствена връзката между България и Украйна и Молдова, където живеят бесарабските българи“, каза Манджукова, като посочи, че има много предимства в политиката на странатани за получаване на българско гражданство за лица от български произход и за придобиване на постоянно пребиваване на лица от български произход.
Освен това от 3 г. вече е улеснен и достъпът на пазара на труда на лица от български произход. „Много, много българи има тук. Точният брой никой не може да каже, защото те никъде не се регистрират като бесарабски българи или като българи откъдето и да било. А това и няма значение. Важното е, че щом са в България, значи искат да бъдат в България. Това е много важно, защото тези, които заминават в Западна Европа, тези, които заминават в богатите страни, те заминават, защото може би там са по-добри условията на живот. Тези, които се установяват в България, идват тук, защото искат да бъдат в България“, подчерта Манджукова.
Агенцията за българите в чужбина е орган на властта, чиято задача е да координира политиката на България по отношение на българите в чужбина. „Това означава най-напред ние да ги познаваме, да имаме непосредствен контакт с тях, те да знаят, че има Агенция за българите в чужбина, към която могат да се обърнат. Това не означава, че ние можем да решим всички въпроси, но ние можем да ги насочим в правилната посока, ние можем да използваме нашия административен ресурс, за да съдействаме чрез други институции за решаване на един или друг проблем“, отбеляза изпълнителният директор.
Според Манджукова това е най-важното – българите в чужбина да знаят, че има такава агенция и че могат да се обърнат към нея. „Оттам нататък вече следва т.нар. ни дейност за опазване на българското етнокултурно съзнание в чужбина и това са всички тези инициативи на българите, на българските общности, на български организации в чужбина, които ние подкрепяме, които организираме тук за тях“, заяви тя и добави, че всичко това създава в българите в чужбина съзнанието, че те имат връзка с България, че в България някой знае за тях, помни за тях и има към кого да се обърнат.
Изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина отправи послание към българите, независимо дали са от България, от Бесарабия, или от други краища на света – да се познаваме. „Да се познаваме, защото само ако се познаваме, тогава можем да стигнем до съзнанието, че България е голяма, че България е една и че България се простира далеч извън границите на сегашната ни държава“, заключи Манджукова.
29 октомври е денят, в който през 1838 г. е бил осветен храмът „Свето Преображение Господне“ в град Болград – символичната столица на бесарабските българи, построен с техни усилия и труд, в знак на благодарност за това, че в онези земи, които наричаме Бесарабия, са намерили спокойствие, мир, уют и възможност да се развиват. Това каза изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова.
БГНЕС
Тя разказа, че през 1938 г. Съюзът на бесарабските българи, който е създаден от българи, които вече са се върнали в България, решава да основе този празник. „Тоест 100 г. след освещаването, целта им е да напомнят на българите, че бесарабските българи са част от България, както пише тогава в брой единствен на в. „Българска Бесарабия“, че те са плът от плътта и кръв от кръвта на България. Това е била идеята на нашите предшественици – бесарабските българи, когато те предлагат този ден – 29 октомври, да се чества като Ден на бесарабските българи“, подчерта изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина.
През 1939 г., обаче, започва Втората световна война и осуетява намеренията им. „Естествено, че не е до празнуване. И това се забравя до 1989 г., когато Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи, което е създадено от тукашни българи, излиза с идеята да възстанови този празник“, отбеляза Манджукова.
Агенцията за българите в чужбина е създадена през 1993 г. и оттогава се включва в тази инициатива. „Всяка година на 29 октомври ние, съвместно с Дружество „Родолюбец“, организираме различни инициативи с идеята да утвърдим този празник, вече всички да знаят за него“, добави Манджукова.
БГНЕС
Манджукова е категорична, че по този начин ние създаваме голямата, световната България. „По този начин, стъпка по стъпка, придвижваме идеята, че независимо дали сме в България, или извън нея, ако сме българи и ако държим на българското, ние сме част от едно цяло“, допълни тя.
На въпроса колко са бесарабските българи у нас, изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина отговори така: „От 1993 г., и това е част от политиката на България по отношение на българите в чужбина по принцип, се реализира Постановление №103 за обучение в България на лица от български произход, живеещи в чужбина, и това започна с бесарабските българи. От 1993 г. е постановлението, а първите бесарабски българи, които идват тук като студенти, са от 1990 г., така че смятайте оттогава досега по 400 души, а сега вече и по много повече идват да учат в България. Колко от тях, обаче, остават в България, колко се връщат обратно, колко заминават в чужбина, ние все още не знаем.“
Една от инициативите на Изпълнителна агенция за българите в чужбина е да се опитат назад във времето да съберат тази информация, за да има България някаква обратна връзка за това какъв е коефициентът полезно действие от това постановление.
„След демократичните промени в тази част на света вече е много по-непосредствена връзката между България и Украйна и Молдова, където живеят бесарабските българи“, каза Манджукова, като посочи, че има много предимства в политиката на странатани за получаване на българско гражданство за лица от български произход и за придобиване на постоянно пребиваване на лица от български произход.
Освен това от 3 г. вече е улеснен и достъпът на пазара на труда на лица от български произход. „Много, много българи има тук. Точният брой никой не може да каже, защото те никъде не се регистрират като бесарабски българи или като българи откъдето и да било. А това и няма значение. Важното е, че щом са в България, значи искат да бъдат в България. Това е много важно, защото тези, които заминават в Западна Европа, тези, които заминават в богатите страни, те заминават, защото може би там са по-добри условията на живот. Тези, които се установяват в България, идват тук, защото искат да бъдат в България“, подчерта Манджукова.
Агенцията за българите в чужбина е орган на властта, чиято задача е да координира политиката на България по отношение на българите в чужбина. „Това означава най-напред ние да ги познаваме, да имаме непосредствен контакт с тях, те да знаят, че има Агенция за българите в чужбина, към която могат да се обърнат. Това не означава, че ние можем да решим всички въпроси, но ние можем да ги насочим в правилната посока, ние можем да използваме нашия административен ресурс, за да съдействаме чрез други институции за решаване на един или друг проблем“, отбеляза изпълнителният директор.
Според Манджукова това е най-важното – българите в чужбина да знаят, че има такава агенция и че могат да се обърнат към нея. „Оттам нататък вече следва т.нар. ни дейност за опазване на българското етнокултурно съзнание в чужбина и това са всички тези инициативи на българите, на българските общности, на български организации в чужбина, които ние подкрепяме, които организираме тук за тях“, заяви тя и добави, че всичко това създава в българите в чужбина съзнанието, че те имат връзка с България, че в България някой знае за тях, помни за тях и има към кого да се обърнат.
Изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина отправи послание към българите, независимо дали са от България, от Бесарабия, или от други краища на света – да се познаваме. „Да се познаваме, защото само ако се познаваме, тогава можем да стигнем до съзнанието, че България е голяма, че България е една и че България се простира далеч извън границите на сегашната ни държава“, заключи Манджукова.