Голямата българска актриса Мария Стефанова получава „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство, научи БТА от фондация „А'Аскеер“.
Признанието идва две години след като Стефанова получи „Аскеер“ за главна женска роля – за участието ѝ в „Оскар и розовата дама“, в „Театър 199“.
Нищо друго, освен актриса
„Никога не съм искала да стана нищо друго, освен актриса. Това е нещо, което си го казвам с ръка на сърцето, чистосърдечно. Винаги, абсолютно винаги, съм искала внимание. Искала съм да правя нещо, което другите да гледат“, казва Мария Стефанова в интервю от 2021 г.
„Наистина, когато вляза в театъра, оздравявам от всичко - не само от физическите си болежки, а от болките и ударите, които ми носи ежедневието. Театърът ме лекува от всичко. Това е духът. Там говоря за душата с душата си, и с прекрасната публика. Ако тя е вътре, дъх в дъх с мен, очи в очи с мен, ако аз я усещам.... (Замисля се - бел. а.). Предполагам, че много актьори имат това усещане. Ако публиката те обгърне с цялото си внимание и топлота, ако те обгърне със своя смях, когато правиш нещо, което трябва да бъде смешно, тогава разговорът се е състоял. Аз съм казала каквото трябва и те са ме разбрали, и си излизам щастлива. Уморена от театъра, но щастлива. И се усмихвам на нещо, не знам точно на какво... Но редовно се хващам, че излизам много, много уморена - защото вече аз съм в една достолепна възраст, а и заради тези сериозни представления, които имам. Излизам уморена, но въпреки всичко, си се усмихвам“, казва още тя.
Благоевград, София, Враца, Русе, Пловдив ....
Мария Стефанова е родена на 9 октомври 1939 г. в Благоевград. От ранна възраст играе в детски пиеси и развива любовта си към театъра. Първите ѝ професионални стъпки са на сцената на читалището в Благоевград. През 1960 г. завършва актьорско майсторство при Моис Бениеш във Висшия институт за театрално изкуство в София, като е разпределена в театрите във Враца (1961-1962), а след това и в Русе (1962-1964).
По време на традиционния национален преглед на всички театри, на който актьорите от провинцията се надяват да бъдат харесани от столичните театри, Мария Стефанова прави силно впечатление на тогавашния директор на Народния театър „Иван Вазов“ Славчо Васев. В крайна сметка обаче късметът ѝ изневерява и мястото в София остава заето. Все пак талантливата актриса е назначена в театъра в Пловдив, където остава цяла декада (1964-1974).
Любимка на публиката - и в театъра, и в киното
Актьорското ѝ майсторство и всеотдайност я утвърждават като любимка на публиката и през 1974 г. тя вече играе на първата ни сцена, където дебютира в постановката „Лес“ на Островски. Веднага се налага да замества напуснали актриси в ролята на Настася Филиповна в „Идиот“ по Фьодор Достоевски.
Както в Пловдив, така и в София, Мария Стефанова дружи с плеяда от извисени артисти – художници, поети, актьори, които по думите ѝ оформят естетически и духовно.
Част от трупата на Народния театър е до началото на 1993 г., след което продължава с изявите си като част от театър „Българска армия“ и „Театър 199“.
Сред най-добрите ѝ роли са Лизистрата („Лизистрата“ от Аристофан), Катерина („Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир), Раневска („Вишнева градина“ от Антон Чехов), Костанда („Свекърва“ от Антон Страшимиров), Гурмижка („Лес“ от Александър Островски), Комисарката („Брониран влак 14–69“ от В. В. Иванов), Масларска („Милионерът“ от Йордан Йовков), Ния („Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ по Димитър Талев), Бързашка („Тази малка земя“ от Георги Джагаров)...
Мария Стефанова участва и в множество филми и телевизионни постановки. Добива популярност на големия екран с филмите „Любимец 13“ (1958), „На всеки километър“ (1969-1971), „Иван Кондарев“ (1974), „Всичко е любов“ (1979), „Равновесие“ (1983), „Дунав мост“ (1999), „Порталът“ (2021)...
Мария Стефанова е удостоена със званията „Заслужил артист“ (1974) и „Народен артист“ (1982). Носител е на грамота и плакет на Министерството на културата за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура (21 май 2007), на две награди „Аскеер“ – за главна женска роля (в спектакъла „Три високи жени“ на Едуард Олби, 2018, и за „Оскар и розовата дама“, 2024), както и на наградата „Икар“ (2023) – за чест и достойнство (2023).
