Всички страни от Европейския съюз без Великобритания дадоха принципното си съгласие за участие в новия европейски финансов пакт, който цели затягане на бюджетната дисциплина. Новата договореност ще стане факт с междуправителствено споразумение, което трябва да бъде одобрено през март догодина.
В Брюксел премиерът Бойко Борисов посочи, че дотогава България ще бъде готова с необходимите конституционни промени, предвидени в новото фискално споразумение. По думите му „златното правило" за бюджетна стабилност, което с новия пакт става задължение за всички страни в общността, всъщност предвижда мерки, предлагани преди това в страната ни.
След дългите среднощни преговори между държавните и правителствени ръководители Брюксел осъмна с новината, че само 17-те страни от еврозоната и още шест държави извън нея, сред които и България, подкрепят т.нар. „съюз за бюджетна стабилност".
Девет страни извън еврозоната подкрепиха пакта
В по-късните часове на деня стана ясно обаче, че и Унгария и първоначално колебаещите се Швеция и Чехия стават част от споразумението. Така девет страни, които не са част от еврозоната, декларираха желание да участват в пакта след консултации в националните парламенти, където това се налага.
Премиерът Бойко Борисов коментира, че времето до март догодина е достатъчно, за да бъдат направени нужните промени в Конституцията ни. В края на Европейския съвет премиерът съобщи още, че към този момент България не участва в събирането на 200 милиарда евро за спасителния фонд, но с влизането си в ЕС всички държави, без Великобритания и Дания, са заявили, че ще се присъединят към еврозоната. "Това е наше задължение, независимо кога", посочи още Борисов.
Новият финансов пакт ще задължи всяка държава от еврозоната да се ангажира да приеме нов бюджетен регламент или т.нар. „златно правило" за бюджетна стабилност. То трябва да бъде разписано в конституцията на страните, като Съдът на ЕС ще проследява дали те са правилно са транспонирани в националните законодателства. На практика държавите могат да имат "годишен структурен дефицит", който да не надвишава 0,5 процента от брутния вътрешен продукт. Санкциите за страните с дефицит по-висок от тавана от 3% от БВП или чийто дълг нараства прекомерно ще станат автоматични, освен ако еврозоната не реши друго, но вече с квалифицирано мнозинство от 3/4.
Предложенията на Брюксел за надзор над националните бюджети, включително в етапа на подготовката им, ще бъдат обсъдени бързо от правителствата. Страните-членки ще "разгледат и потвърдят до 10 дни" и внасянето на 200 млрд. евро във МВФ, които той да може да използва за спасяване на затруднени държави от еврозоната.
Лидерите обещаха също така да ускорят с една година започването на дейността на новия Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който е на стойност 500 милиарда евро и ще влезе в сила от юли 2012 година. Предложенията временно да бъдат обединени средствата на този механизъм и 250-те милиарда евро останали в сегашния спасителен Европейски фонд за финансова стабилност, който иначе трябва да приключи през 2012 година, остават противоречиви. Лидерите от еврозоната посочиха в съобщение, че ще направят нова оценка по въпроса през март.
Великобритания в изолация
Макар да се споразумяха за фискалния пакт, евролидерите не се разбраха за промяна на Лисабонския договор с цел да се реформира еврозоната. Обединението на всички 27 страни членки от ЕС, се провали след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които се оказаха неприемливи за Германия и Франция.
Камерън защити решението си като трудно, но добро. „Ако това, което се предлага не е в интерес на Великобритания, аз няма да го подкрепя. Затова и не го подкрепих. Това е трудно решение, но правилно. Ние искаме страните от еврозоната да се съберат и да решат проблемите си. Но това трябва да стане в рамките на договорите, сключени в ЕС и защитаващи правата за самостоятелен пазар и за другите британски интереси", обяви британският премиер.
Решението на Великобритания да остане встрани от промяната на договорите може да доведе до редица проблеми за страната и за британската икономика. Остава отворен и въпросът дали с днешните договорености ще постигната желаната цел за спасяването на еврото.