Успява ли планът Юнкер в съживяването на инвестициите в Европа?
Успява ли планът Юнкер в съживяването на инвестициите в Европа? / DarikNews.bg

Първите резултати от плана за мобилизиране на 315 млрд. евро инвестиции в европейската икономика бяха разисквани в пленарен дебат на 8 юни. Инициативата е сред най-амбициозните начинания на водената от Жан-Клод Юнкер Европейска комисия и според самата институция е имала успешен старт в първата си година.

В дискусията в пленарна зала депутатите от различните групи в ЕП обаче се разделиха в мненията си. Част от депутатите отправиха критики относно неговата ефективност, а други призоваха за търпение и даване на повече време, за да може той да развие потенциала си.

"Планът трябва да се съсредоточи върху страни, в които липсват инвестиции и инвестиционен капацитет - Германия има целия капацитет на света за инвестиции", заяви Филип Ламбертс от групата Зелени/ЕСА.

България получила 400 млн. лева по плана "Юнкер"

Европейският парламент одобри на 24 юни 2015 г. създаването на Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който е в основата на плана "Юнкер". Фондът работи в рамките на групата на Европейската инвестиционна банка, като ЕС предоставя гаранция за 16 млрд. евро, а банката осигурява още 5 млрд. евро.

Тези средства са заделени, за да покриват първоначални загуби по проекти, което позволява на банката да се ангажира с по-рискови инвестиции от обичайното, както и да привлече допълнително финансиране от публични и частни източници. Така с малко бюджетни пари се търси мобилизация на средства за мащабни начинания.

Планът „Юнкер“ предоставя рисково финансиране на малките и средни предприятия

На 1 юни Европейската комисия отчете, че досега са одобрени 64 проекта, като финансирането от страна на ЕФСИ е на стойност от 9,3 млрд. евро. По втория стълб за финансиране на малкия бизнес са сключени 185 споразумения с банки, като одобреното финансиране от ЕФСИ е за 3,5 млрд. евро. Очаква се 140 000 малки и средни предприятия да се възползват от възможностите за кредитиране.

Мнозинството от одобрените до момента средства са в четири основни области - енергетиката, изследванията, транспортът и проектите в дигиталната сфера имат общ дял от 75% от инвестираните средства.