Само 10 на сто от бъдещите висшисти имат ясна представа на какви критерии трябва да отговарят, за да получат желаната от тях работа. Това показват данни от паралелно проучване на Българската стопанска камара, проведено сред работодатели и студенти, за нагласите и очакванията на двете страни за успешно професионално представяне.
Половината студенти не познават изискванията на работодателите за професията, за която се подготвят в университета. Други 20% признават, че по-скоро не знаят какво очакват от тях потенциалните им ръководители.
Резултатите от допитването бяха представени от Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите, по време на конференцията „Обучение и развитие по стандарти на работодателите". Във форума участват представители на образователни институции, браншови камари и сдружения, държавни ведомства и др.
Над 70% от кандидатите разчитат на съдействие от роднини и познати за намирането на първа работа, показват данните от изследването. Около 50 на сто от анкетираните младежи посочват, че следят обявите за работа и се опитват да установят директна връзка с потенциални работодатели. По-малко от 30 на сто разчитат на подкрепа от бюрата по труда. Само 17% от анкетираните са склонни да се явят на конкурси и изпити, за да получат желаната работа, показват данните от изследването на БСК.
Младите хора нямат мотивация да започнат собствен бизнес след дипломирането, коментира Томчо Томов при представянето на изследването. Само 8% от анкетираните мислят в тази посока. Най-много са младежите, които смятат да продължат образованието си (75%) или да изчакат с търсенето на работа (62%). 86% обмислят преместване в друг град или държава, показват още данните от проучването на БСК.
„Страната ни е на последно място по инвестиции на публични средства в образованието и единствената с по-малко от 4 на сто от БВП за образование", заяви пред участниците в конференцията изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.
Според него сред останалите европейски държави България е единствената страна, която отбелязва регрес в средствата за образование - през 2005 г. са заделени 4,2%, а през 2012 г. - 3,8 процента. Лидер в Европа по инвестиции в образованието е Дания, която отделя 7,9% от БВП. Сериозен напредък отбелязва Ирландия, която през 2005 г. е инвестирала в образование 4,5 на сто от своя БВП, а през 2012 г. - 6,1 процента.
По дял на частните разходи за образование България е над средното за Европа ниво със 17 на сто. С по-висок дял в тази област са Великобритания, Кипър и Холандия. „Това е ясно послание, че бизнесът и гражданите осъзнават необходимостта сами да инвестират в образование и квалификация, като по този начин компенсират дефицитите в образователната система у нас", коментира Божидар Данев. Той допълни, че през последните 10 години нараства делът на частните учебни институции - от 2 на сто през 2003 г., на 10 процента през 2013 г.
„Тенденцията за разкриване на частни учебни заведения се случва на фона на закриването на обществени такива", допълни Данев.
Статистиката показва, че през 2003 г. в България е имало 6534 учебни институции, а десет години по-късно броят им наСтатистиката показва, че през 2003 г. в България е имало 6534 учебни институции, а десет години по-късно броят им намалява с почти 30 на сто и достига до 5067.
