Народното събрание одобри окончателно промените в Кодекса на труда, с които се регламентират нормативно специфичните трудови правоотношения при работата от разстояние. С поправките се разписват изискванията за работното място, техническото оборудване и неговото поддържане, както и възможност в индивидуалния трудов договор да се уговори използването на собствено оборудване на работника. Предвидено е работникът и служителят, който извършва работа от разстояние, сам да организира своето работно време, да определя почивките и да ползва отпуски съгласно трудовото законодателство. Заместник-председателят на социалната комисия в парламента Светлана Ангелова от ГЕРБ обясни, че макар да няма официални данни по въпроса заетите дистанционно у нас са между 200 000 и 400 000 души.
По думите на Ангелова дистанционната работа е възможност за заетите да работят от разстояние, далеч от помещенията на работодателя чрез използването на информационни технологии. Промените се налагат във връзка с европейско рамково споразумение от 2004 година. Разликата между дистанционната работа и надомната работа, която също бе регламентирана в Кодекса на труда тази година, е, че при дистанционната работа задължително се използват информационни технологии, поясни Светлана Ангелова.
Тя допълни, че дистанционната работа е много разпространена в другите европейски страни. У нас няма данни колко хора работят по този начин.
Според Ангелова дистанционната работа е гъвкава форма на заетост , която е в услуга на бизнеса. Не всички професии са подходящи за дистанционна работа, но такава форма намира приложение по отношение на дейности като счетоводството, компютърни технологии, подходяща е за журналисти, архитекти, ИТ-специалисти.
Дистанционната е подходяща за хора, които искат да съвместяват личните си ангажименти с трудовата дейност. В този смисъл дистанционната заетост е подходяща за майки с деца, за хора, които се грижат за болен човек в семейството например, каза още зам.-председателят на парламентарната социална комисия.
