Наскоро от министерството на околната среда и водите се похвалиха с одобрената от кабинета Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в България, с която ще се регулират отношенията между потребители, собственици и институции. Ясно е, че няма как един сектор да се развива успешно без дългосрочна визия. Но какво е разписано в нея, дали прогнозите и планираните действия ще доведат до желания резултат и какъв е залогът за това?
Данните в анализа за състоянието на ВиК сектора рисуват апокалиптична картина, сякаш досега водопреносната и канализационната мрежа изобщо не са поддържани и обноявани. Всъщност, на места наистина е така. Хората в провинцията масово се оплакват от непрестанни аварии, мръсна вода от чешмите, негодна за пиене. И за капак високи цени на услугата. Според Световната банка необходимите разходи за рехабилитация на мрежата са между 650 и 800 млн. лв. годишно. В същото време действително направените инвестиции от 2007 г. насам са по-малко от 200 млн. лв. годишно.
Какво предлагат оттук насетне институциите?
Окрупняване. Какво ще промени това? В България имало 53 ВиК оператора. В Стратегията се предлага решението окрупняване на ВиК дружествата, които да работят на по-голяма територия и да могат могат да подготвят интегрирани проекти, които включват пречиствателни станции, канализация и водоснабдяване. Сигурно е обаче, че в кратки срокове потребителите няма да усетят подобряване в качеството на водата. В дългосрочен план - също е спорно. Тази административна промяна няма да се отрази и на цената, която много хора намират за непосилна.
Инвестиции. Чудесно, но откъде? Говори се за суми от порядъка на 11,5 млрд. лв., необходими за чувствително повишаване качеството на услугата. Едва до 30% от тези средства ще дойдат от европроекти, а по-значителната част би трябвало да се осигури от държавния и общинските бюджети, чиято собственост са ВиК дружествата.
Цените. Големите инвестиции, които по план ще паднат на плещите на общините и държавата, неминуемо ще доводат до повишаване стойността на услугата. Призна го и министър Искра Михайлова.
Какво говори практиката?
Концесии, концесии, концесии. Това би ни казала практиката и безпристрастният поглед върху ВиК сектора, ако можеха да говорят. В България има само една концесия в сектора - тази в София. Дори и бегъл поглед върху статистиката показва, че концесията има редица предимства пред държавното или общинското управление на ВиК дружествата. Съпоставянето на показателите загуби на вода, инвестиции, качество на водата и цена е безапелационно в полза на „Софийска вода".
В момента държавните ВиК оператори вземат 70-80% от печалбата в полза на бюджета. В същото време липсват средства за инвестиции! Така излиза, че софиянци са облагодетелствани от концесията, защото договорът на „Софийска вода" задължава дружеството да инвестира печалбата си в инфраструктура. Преди ден на среща с кмета на София Йорданка Фандъкова, изпълнителният директор на дружеството „Veolia вода", концесионер на „Софийска вода" АД, Бруно Рош дори поиска предоговаряне на условията по договора с цел повишаване на инвестициите и качеството на услугата. От 2000 г., откакто „Софийска вода" е концесионер на водата в София, в сектора са инвестирани около половин милиард лева. Не само никое друго ВиК дружество не може да си позволи подобна инвестиция, но вероятно сумарно заделеното за планови ремонти от всички останали ВиК в страната не се доближава до тази цифра.
Освен инвестициите, цената в редица градове, които отгоре на всичко имат проблем с качеството на питейната вода или с огромни загуби заради амортизираните тръби, е значително по-висока от софийската. В Русе тя е над 2.20 лв., във Варна - 2.39 лв., Хасково - близо 3 лв. В Стара Загора и Добрич цените са с около 60% над софийските.
Ясно се вижда, че няма причина ВиК сектора да стои настрана от общата тенденция в сектор „Услуги" и в други сфери, където от години частни концесии и публично-частни партньорства работят открито, инвестират в сектора, отговарят на нуждите на потребителите.
Ако трябва да перифразирам популярната сентенция за демокрацията - „концесията може и да не е съвършена, но досега не е измислено нищо по-добро". Само че някои хора удобно забравят за това. Особено, когато залогът се измерва в милиони (а в случая дори милиарди) - тогава интересът на гражданите винаги остава на заден план.
