Работодателите използват множество практики за заобикаляне на минималните осигурителни прагове. Това показва изследване на БАН, ръководено от доц. Емилия Ченгелова.
Най-честите нарушения са преназначаване на специалисти на работни места с по-нисък осигурителен праг, въпреки че реално извършват същата работа. Освен това много често служителите са уволнявани формално, но след това работодателите ги наемат изцяло в сивия сектор, като по този начин не им се налага да плащат осигуровки.
След кризата около 44 % от работодателите са на мнение, че минималните осигурителни прагове са неадекватни. Според доц. Емилия Ченгелова, всички предприемачи познават добре трудовото законодателство, а много от тях успяват да намерят вратички в него или направо да го заобиколят.
"Когато се увеличава размерът на минималните осигурителни доходи, растат разходите за труд. Какво прави работодателят? Първо посяга на нискоквалифицираните хора и ги освобождава. И тези хора отиват на пазара на труда, ето ви безработица. Да, обаче ще ви кажа, че практиката не е точно такава. Работодателите де юре и де факто освобождават действително някакви групи лица, които след това обаче продължават да наемат, но без договор. Работодателят спекулира с възможността си да се възползва от това, че ако освободиш едно лице и то няма къде да отиде, този човек се съгласява в един момент да работи без какъвто и да е договор", каза тя.
За да намалят осигурителната си тежест, някои работодатели преназначават служителите си на длъжности с по-ниски осигурителни прагове.
"Представете си, че искате да наемете някой главен технолог инженер. той при вас е втора категория аналитични специалисти и осигурителният му праг е 960 лева. Да, но вие искате да спестите от осигуровки и казвате "Виж сега, ще те назнача в по-ниска категория, където осигурителният праг е 560 лева. Това решение трябва да се вземе и от двете страни, защото естествено, че наетото лице в случая губи. То на момента ще получава повече чисти нетни пари, но в бъдеще осигурителният стаж ще бъде по-нисък. И когато след време се пенсионира, ще установи, че ще бъде с по-малка пенсия", каза още Ченгелова.
Друга често срещана практика е работодателите да назначават служители на половин работен ден, въпреки че всъщност те са по-дълго на работното си място. "Както се шегуват хората: "Назначават те на четири часа, плащат ти за осем, работиш 12".
От социалното министерство съобщиха, че към момента са договорени минимални осигурителни прагове за 36 от общо 85 икономически дейности. Това се отнася за около 50% от заетите хора. Има прагове, които се запазват на настоящите си нива, както и такива, които се увеличават, като общо промените са в диапазона от нула до 12 на сто.
