/ ThinkStock/Getty Images
Сметната палата не трябва да извършва дейността по финансов контрол върху политическите партии. Тази теза застъпил Ясен Лазаров от Института за развитие на публичната среда. По думите му трябва да се промени както размерът на държавната субсидия, така и моделът на финансирането на партиите.
 
Приходите и разходите са част от дефицитите на партийното финансиране, стана ясно от коментара на Ясен Лазаров от института.

Депутатите запазиха годишния размер на партийните субсидии
 
„Друг недостатък, свързан със субсидията, е, че липсва обективен критерий за определяне на нейния размер. Днес тя е 11 лева за получен глас и се определя от парламентарно представените депутати година за година с всеки държавен бюджет. В интерес на истината предишни години държавната субсидия се определяше спрямо размера на минималната работна заплата, което беше значително по-справедливо разпределение от гледна точка на това, че тя все пак беше обвързана с жизнения стандарт на най-бедната част от населението“, каза Лазаров.

Партия „Възраждане“: В България няма действаща демокрация, управляващите са престъпници
 
От института посочиха като дефицит и финансовият контрол върху партиите:
 
„Едно от основните пера в партийните разходи са т.нар. други разходи, които около 2015 г. бяха около 36% от всички разходи на големите парламентарно представени партии“.

Бюджетната комисия намали субсидията на партии извън НС на 1 лев на глас
 
От Института за развитие на публичната среда излязоха с няколко препоръки по отношение на политическите партии да се оптимизира държавната субсидия, да се увеличи делът на собствени приходи, както да има повече публичност и прозрачност при отчетите.