Кубинците установяват, че да работиш за частните работодатели вместо за комунистическата държава е доста по-изгодно, но те все още едва свързват двата края, информира Ройтерс.
По силата на извършваната икономическа реформи десетки хиляди кубинци сега работят за малки компании, ресторанти, ферми и други предприятия, където се трудят дълги часове за сравнително малко пари. Те казват, че нямат по-добра възможност.
Реформите, обявени миналата година, целят да насърчат развитието на частния сектор като част от голям план за модернизация на непазарната кубинска икономика от съветски тип и да се сложи край на продължаващата две десетилетия икономическа криза.
За първи път от първите години след революцията на Фидел Кастро от 1959 година частни лица в сектора на дребните услуги, селското стопанство и строителството могат законно да наемат служители.
Неофициално проучване в Хавана и провинциите установи, че заплатите в частния сектор са два до четири пъти по-високи от държавните 20 песос дневно или 440 песос на месец, което е около 18 долара.
Както и при държавната работа условията на труд и заплащане зависят много от мястото и вида служебни задължения.
Правителството посочва обаче, че всяка оценка на стандарта на живот и заплатите трябва да отчита, че държавата харчи пари, за да субсидира храната, услугите и комуналното обслужване, както и безплатното здравеопазване и образование. Затруднената финансово държава, която все още контролира 90 процента от кубинската икономика, желае да съкрати един милион работници и се надява наполовина да е свършила тази работа до края на март.
От работа обаче са освободени по-малко от 150 000 души, посочи източник близък до правителството, отчасти защото няма достатъчно работни места за прокудените от държавните служби. Това е една от причините правителството да насърчава частния сектор.
Броят на хората, които имат лиценз за самонаемане - често евфемизъм за създаване на малки компании - е скочил от 148 000 в края на миналата година до 330 000 до септември, според правителството.
Цифрата не включва над 200 000 селскостопански работници, които печелят между 20 песос и 50 песос на ден в зависимост от часовете и труд, който полагат, както и от сезона, посочват частни фермери.
Има много нерегистрирани служители като камериерки, градинари, занаятчии и строителни работници, тъй като работодателите се опитват да избегнат социалните и трудовите данъци и таксите за лицензи за наемане, според местни икономисти.
Около 1500 домашни ресторанти, хиляди кафенета и закусвални, както и частни хотелчета изглежда са най-големите работодатели, макар че няма официална статистика.(БТА)
