Законопроект за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители приеха на първо четене депутатите от бюджетната комисия към Народното събрание, предаде БГНЕС.
Законопроектът е изготвен от работни групи към Българската народна банка и Комисията за финансов надзор, но е внесен в Народното събрание от Йордан Цонев от ДПС и Румен Гечев от БСП. По искане на Йордан Цонев законопроектът е изпратен за съгласуване с ръководителя на Европейската централна банка Марио Драги.
Със законопроекта за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители, се въвежда лицензионен режим към дружествата, които по занятие предоставят кредити на потребители със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове и други възстановими средства. Предвижда се лицензът да се издава от Комисията за финансов надзор, която към настоящия момент осъществява регулацията и надзора на небанковия финансов сектор, обясни при представянето Йордан Цонев.
Законопроектът урежда и част от структурата и дейността на КФН - тя вече ще бъде бюджетно независима, подобно на БНБ. В него са включени и някои норми и директиви от Брюксел, които трябва да бъда отчетени.
Пет са основните неща, които има предвид законодателят с този законопроект, обясни и съвносителят Румен Гечев. Първо, променя се режимът за регистрация на тези небанкови институции, или т.нар. фирми за бързи кредити от регистрационен към лицензионен, като вече няма да се извършва в БНБ, а в КФН.
Второ и изключително важно, според Гечев - повишават се изискванията към членовете на управителни и надзорни съвети на тези институции. Те вече ще бъдат на равнището на изискванията към банкерите, обясниха вносителите.
КФН ще има възможност и да утвърждава общите условия по договорите, по които тези институции отпускат кредити, обясни Гечев. Освен това КФН, заедно с МВР, ДАНС, НАП и др. ще може да осъществява проверки в тези институции. Комисията също така ще мине на собствена издръжка и няма да зависи от държавния бюджет. Вземанията на КФН ще могат да бъдат събирани и от частни съдебни изпълнители, гласи новоприетият на първо четене законопроект.
Отношение по законопроекта изрази от името на КФН и членът на комисията Владимир Савов. Той посочи, че в новия законопроект са отразени измененията в Закона за потребителския кредит, които също бяха насочени към проблемите с бързите кредити. В този закон бяха отразени много механизми за защита на потребителите, но беше насочено към продукта "кредит" и остана празнота по отношение на лицата, предоставяше тези кредити, обясни той.
Благодарение на новия лицензионен режим, който е много по-сериозен от регистрационния, ще може да се следи далеч по-добре произходът на капитала, откъде идват собствените средства, квалификацията на членовете на управителния и надзорния съвет, текущия контрол и други, обясни Савов.
Нещо повече - въвеждат се много по-строги режими на административна и наказателна процедура при нарушение на този закон, като реално КФН ще има право да отнема лиценз на небанкови финансови институции при констатирани нарушения, подчерта представителят на КФН.
Въвежда се изискване за собствен капитал от минимум 1 млн. лева, чистота на капитала и други, обясни още Йордан Цонев. "Опитваме се да отговорим на интереса на гражданите този сектор да бъде регулиран, с ясна регламентация, постоянен надзор, ясен произход на капитала и да спрат извращенията в него - това е основната цел на закона", каза той.
По време на обсъждането стана ясно, че към момента у нас оперират около 130 подобни финансови институции. Тепърва ще се установи каква част от тях могат да отговорят на новите изисквания, обясни Калинка Димитрова от БНБ. Обемът на предоставените кредити от подобни фирми е около 1.5 млрд. лева, добави тя. Този законопроект не обезсилва по никакъв начин приетия таван на лихвите по кредитите със Закона за потребителския кредит, категоричен бе Цонев.
