За пореден път български производители се оплакаха от нелоялно отношение от страна на големите търговски вериги спрямо тях. Те очертаха парадоксалната ситуация, в която повечето българи искат да купуват родни храни и напитки, но на щандовете в хипермаркетите се намират все по-рядко такива. Дали става дума за обикновени пазарни договорености или за празнота в Закона за защита на конкуренцията?
Сигурно се е случвало на всеки от нас – заставаме пред щанда и се замайваме от изобилието на един и същи продукт, произведен от различни фирми. Опаковките са големи, малки, скъпи или евтини, български или чужди, за някои знаем, че са качествени, за други – че не са, а трети виждаме за пръв път. Как да изберем? Всеки има собствена стратегия, която обаче неведнъж е била пречупвана от търговските трикове в магазина. И все пак – български или чужди продукти?
Анкета на Дарик показа, че повечето потребители предпочитат да купуват български хранителни стоки. „Не защото си е нашенско, а защото му имам повече доверие", обясни възрастна дама. Според мъж на средна възраст пък качеството на продукцията е водещо при избора му на стока. „Има и български, има и чужди качествени", допълва той.
Друга дама пък бе категорична, че не ходи да пазарува в големите хипермаркети. Въпреки това тя призна, че се изкушава от по-ниската цена на някои стоки, произведени зад граница. „Аз повече използвам български стоки, защото им имам вяра", допълни тя. Млада жена пък обясни, че не вярва на вносните стоки, защото цената им е много понижена. Тя сподели, че веднъж купила вносно сирене, което е било мухлясало отвътре.
Според социолога и представител на съюза „Произведено в България" Кънчо Стойчев 70% от българите предпочитат родната продукция, особено когато става дума за хранителни продукти и напитки.
Масово погледнато българското население е доста бедно и факторът „цена" е доста важен. За съжаление, този фактор заслепява българина и той купува глупости, чисти боклуци", категоричен е Стойчев. Според него всеки, който се е занимавал с производство на млечни продукти например, знае колко много мляко е необходимо за производството на хубаво сирене „от мляко", затова е невъзможно истински качественият продукт да струва 5 лева за килограм.
Повечето българи предпочитат българската стока и дори са готови да платят за нея повече пари, категоричен е експертът.
В същото време обаче българските стоки намаляват по щандовете на големите търговски вериги за сметка на чуждите продукти. Кънчо Стойчев е категоричен, че причината е в нелоялните практики на хипермаркетите. Основно нелоялността идва по линия на търговските отстъпки, които големите вериги искат от българските производители, за да изкупят продукцията им на едро. Най-фрапантният пример е за поискана отстъпка от 71%.
„Отивате някъде да се договаряте с голяма фирма и те изобщо не разсъждават и казват: „Това са нашите условия, ако искаш....". И там се трупат такси и таксички. Като сметне човек, отива на 40-50-60% и нагоре отстъпка. Очевидно е, че няма такова производство, което може да си го позволи", смята Стойчев.
Според него, когато става дума за чужди фирми, договаряните отстъпки са най-много 10%. В същото време големите търговски вериги държат огромна част от пазара у нас и българските производители не могат да си позволят да не продават продукцията си и през тях.
Председателят на асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев не беше категоричен в отговора си има ли нелоялно толериране на вносните стоки пред родните.
Дали има „здравословна" конкуренция между българските и чуждестранните производители в големите търговски вериги, трябва да се установи със специална проверка, смята Вътев.
Според Кънчо Стойчев проблемът с нерегламентираните търговски практики на големите вериги има своето решение: „Най-лесният начин е да се допълни законът за защита на конкуренцията, където да се формулира понятие за злоупотреба с прекомерна търговска сила, което да даде възможност на доставчиците да се борят за правата си".
Емилиан Абаджиев, представител на браншовата организация на големите търговски вериги: „Никой не натрапва на производителите нещо. То им се предлага и ако те са съгласни се прави. Ако искаш да си виждаш стоката в бюлетин, отпечатан в няколкостотин хиляди екземпляра, естествено това струва пари. Ако искаш да си чуваш името по радиото, това струва пари. Българското законодателство в момента е достатъчно добро и няма нужда от допълнително регламентиране, тъй като това крие опасност да се погуби свободата на пазара и свободата на договарянето. Предлаганите поправки на закона за конкуренцията са различни. В момента може би говорим за последния вариант на законопроекта. Аз категорично не го подкрепям, тъй като той крие редица рискове, че ако тези промени бъдат приети, те ще се отнасят за всички възможни производители на стоки и услуги и приемането създава рискове от вълна от процеси, която ще блокира икономиката. От това по-страшно не мога да си представя за държавата България".
Идеята за дописването му в Закона за защита на конкуренцията е от 15 месеца, но резултат все още няма. Още миналата година е създадена голяма междуведомствена група в икономическото министерство, която да направи анализ на пазара. Източници на Дарик от групата потвърдиха, че анализът е показал наличието на нерегламентирани практики и се работи за въвеждане на понятието „злоупотреба със значителна пазарна сила", като против дописването на текстовете са представителите на големите търговски вериги.
