В сравнение с бюджетите от предишния четиригодишен период в бюджета за 2014 г. се обръща внимание на отдавна неглижирани проблеми, но в минимален размер - колкото да се посрещнат най-належащите нужди на хората в затруднено положение. Това заяви на пресконференциядиректорът на Икономическия институт към БАН проф. Митко Димитров, цитиран от БТА.
Има опит да се намали числеността на администрацията, но това среща отпор във ведомствата, а и съкращенията не се правят в резултат на анализ, каза проф. Димитров. Като основни критики към бюджета той открои недостатъчните усилия да се повиши приходната част, както и липсата на реформи в здравеопазване, образование , МВР. Само от кражби на ДДС изтичат над 1 млрд. лв., а от несъбирането на осигуровки, такси и други приходите в бюджета биха могли да се увеличат с над 3 млрд. лв., изчисли директорът на Икономическия институт.
Проф. Гарабед Минасян заяви, че чрез държавния бюджет може да се провеждат политики, но само ако съществува доверие към институциите; ако такова липсва, бюджетът се принизява до обикновено даване и вземане на пари. Политическата прослойка у нас е успяла да изработи механизми за бетонирането си във властта и изсмукването на икономиката, посочи икономистът. Свободно битува феноменът "политическо назначение" - даден човек не е експерт, но демонстрира лоялност към определена партия и затова е назначен на определен пост, коментира ситуацията в страната Минасян. Данъчната структура по-скоро се влошава, отколкото да се подобрява, определи още той.
Гарабед Минасян определи като много спорни основните икономически показатели, заложени в бюджета. Според него заложената инфлация от 1,8 процента е завишена и това също може да предизвика проблеми.
Проф. Йордан Христосков посочи, че бюджетът за 2014 г. не може да бъде наречен социален, въпреки че в него има такива елементи. Няколкото социални мерки, които струват около 400 млн. лв. допълнително, имат по-скоро компенсиращ характер, а не дават някакви нови политики, посочи бившият управител на НОИ. Той каза, че с повишаването на обезщетението за гледане от малко дете от 1 до 2 години, то е изравнило с минималната работна заплата, което е връщане към старата формула. През следващата година ще има индексация на пенсиите с 3 процента, но кумулативно с индексацията от тази година, пенсиите няма да нараснат толкова, че да се компенсира периода от 4 години, през който бяха замразени, коментира Христосков. Прогнозираният растеж от 1,8 процента пък не е растеж, който да дава нови работни места, каза Христосков и добави, че по данни на НОИ осигурените лица намаляват.
По отношение на приходната част няма абсолютно никакви нови политики, повишава се само максималният осигурителен доход и се очаква от това ефект от около 37 млн. лв. , посочи Йордан Христосков. Средното увеличение на осигурителните прагове е с 3 процента, но в голяма част от браншовете такова не е договорено изобщо, изтъкна той. Не само, чае не се разкриват укритите осигурителни вноски, но и онези, които се установят от НАП, не се събират и липсват официални данни колко са те, коментира още Христосков и добави, че добрите новини в този бюджет са твърде малко.
Проф. Стефан Иванов отбеляза, че с този бюджет не се случва децентрализация на общините. Като голям недостатък той оцени правилото за задържане на пет процента от средствата за общините и отпускането им при изпълнението на макроикономически показатели в бюджета.
