Поне 5 процента ръст да бъде заложен в бюджета на ЕС за следващия програмен период – това записа в доклада си специалната комисия на Европейския парламент, която подготвя новата финансова рамка на общността след 2013 г. Снощи комисията одобри документа, който ще се гласува в началото на юни от парламента.
Според евродепутата от групата на социалистите и демократите Ивайло Калфин, който е член на комисията, дори 5-процентното увеличение на бюджета няма да позволи да се изпълнят пълноценно задачите, които си е поставил Европейският съюз. Според Калфин обаче на фона на призивите за намаление на бюджета и това би било успех, тъй като свиването на разходи би засегнало важните за България средства за селско стопанство и за регионална политика.
Трябва да се получи минимум пет процента ръст на бюджета за следващата година. Това е минималното, което Евопарламентът е готов да обсъжда. Темата с размера на европейския бюджет ще бъде една от най-тежките, тъй като от доста от страните членки, големи донори се поставя въпросът за намаляване на европейския бюджет, не само да няма увеличение, не само да има замразяване, ами да има и намаление на европейския бюджет, коментира евродепутатът.
80 процента от европейския бюджет са селскостопанската политика и политиката за сближавана на регионите, каза той. „Ако от тях се намалят средства, това директно ще засегне средствата, които получава България и това не е допустима за нас те да се намаляват. И шестте региона в България, които са по европейските критерии, са изостанали и всички те се нуждаят от допълнителни инвестиции, така че евентуално намаляване при всички случаи ще бъде много негативно за нас“, каза Калгфин. Той обясни, че българският принос към европейския бюджет е 0,3 процента, което означава, че за всяко евро, похарчено където и да било в Европа, българският данъкоплатец участва с три евроцента. Той отбеляза, че това, което бихме могли да усвоим, е значително по-голямо.
„Аз по-скоро се притеснявам, че до края на този период – до 2013 година, ние ще усвоим много малко от тези 11,1 млрд., които ни се полагат, което ще даде аргумент на тези, които твърдят, че за доброто използване на европейските средства, те не трябва да се дават на държави по проекти, по които средствата стоят. Действително да ускорим изключително много капацитета си за използване на европейски средства“, коментира евродепутатът.
Ивайло Калфин прогнозира, че най-вероятно ще има промяна и в приоритетите, за които ЕС ще отпуска средства от бюджета си през следващия програмен период. По думите му средствата, които се отпускат по различните програми ще бъдат обвързани с конкретни резултати – т.е. ще се следи не само дали парите са усвоени, а как те са допринесли за увеличаването на конкурентоспособността и дали проектите създават добавена стойност за целия съюз.
„Освен да има ръст на общия европейски бюджет, за нас е важно да има запазване и развитие именно на селскостопанската и на регионалната политика, въпреки гласовете средствата от тях да се вземат и да се пренасочат към научна дейност например”, коментира Калфин. Той уточни, че това е важна сфера, но не само в България, а и в други страни-членки има региони, които все още се нуждаят от традиционни инвестиции в пътища и инфраструктура.
Финансовата перспектива на Евросъюза за следващия програмен период тепърва ще бъде обект на реални преговори между парламента и Европейския съвет.
