Регионалният исторически музей в Ямбол откри документална пътуваща изложба за Руско-турската война от 1828-1829 г., както и последвалото я масово изселване на около 130 000 души от Югоизточните български земи във Влахия, Молдова и Южна Бесарабия. Изложбата е под наслов "Далеч от Родината с мисъл за Ямбол" и е организирана от историка в музея Христина Женкова.
Представените десетки документи и снимки показват съдбата на Ямбол и околните села по време на първото освобождение от османско владичество през август 1829 г. от войските на генерал Дибич Забалкански.
В продължение на около 20 дни ямболци са свободни, в града няма нито турски, нито руски войски, а жителите се въоръжават с оръжие и боеприпаси, съхранявани в турските складове.
Според клаузите на Одринския мир, обаче, в началото на 1830 година руските войски се изтеглят от завоюваните земи. Боейки се за своя живот, с тях потеглят и около 7000 души от ямболския край - занаятчии, земеделци, учители, свещеници и техните семейства. Бежанците се заселват в Браила и Болград, из земите на Молдова и Южна Бесарабия. Някои семейства не успяват да се приспособят към новите условия за живот в Бесарабия поради неплодородните земи и отношението към тях като крепостни и поемат пътя обратно към Родината.
Малцина се завръщат в Ямболско, повечето семейства се установяват в Североизточните български земи - около Алфатар, Девня и Варненско.
Представените десетки документи и снимки показват съдбата на Ямбол и околните села по време на първото освобождение от османско владичество през август 1829 г. от войските на генерал Дибич Забалкански.
В продължение на около 20 дни ямболци са свободни, в града няма нито турски, нито руски войски, а жителите се въоръжават с оръжие и боеприпаси, съхранявани в турските складове.
Според клаузите на Одринския мир, обаче, в началото на 1830 година руските войски се изтеглят от завоюваните земи. Боейки се за своя живот, с тях потеглят и около 7000 души от ямболския край - занаятчии, земеделци, учители, свещеници и техните семейства. Бежанците се заселват в Браила и Болград, из земите на Молдова и Южна Бесарабия. Някои семейства не успяват да се приспособят към новите условия за живот в Бесарабия поради неплодородните земи и отношението към тях като крепостни и поемат пътя обратно към Родината.
Малцина се завръщат в Ямболско, повечето семейства се установяват в Североизточните български земи - около Алфатар, Девня и Варненско.
