Ритуал по засяване на древното жито-лимец, бе извършен днес край врачанското село Оходен. Мястото не е избарно случайно - археологическите разкопки в местността Валога, където са открити първите земеделци. В продължение на 9 години, с откритите четири погребения и други находки, мястото се обособява като сакрален център с култ към слънцето.
Всичко започва през 2004 година с откриването на т.нар. Тодорка, скелет на жена, с датировка отпреди 8000 години. Открити са още три погребения, а в края на този археологически сезон, бяха намерени и три черепа с рога. Находката има определено значение за култа към слънцето, смята археологът Георги Ганецовски, който ще извърши всички възможни анализи на откритието.
„Тези разкопки промениха археологията, заяви археологът Георги Ганецовски. Изтеглиха началото на производящата икономика с няколко столетия назад във времето. Находките и тяхното разположение недвусмислено говорят за сакрален център със светилище на слънцето. Посланието, което до момента успяхме да разчетем, са ритуали посветени на Богинята-майка земя и на Слънцето", поясни Ганецовски.
Денят за ритуала също е определен - есенното равноденствие. „Древните земеделци са свързвали всички свои действия с движението на слънцето. Пресъздаваме ритуал с еднозърнестия лимец, същият, който са използвали още в древните времена", уточни археологът.
Ритуалът бе представен от театрална група ТЕМП, в постановка на режисьора Георги Врабчев. На церемонията присъстваха и представители на ПП ГЕРБ, час преди откриването на предизборната си кампания.
Актьорите показаха символиката на всички ритуали, преминавайки през гробовете и отправяйки молба към слънцето. Те не пропуснаха и глинения олтар с откритите рога, следвани от многобройна публика. В подготвената за целта нива, бе засята древната пшеница, с отделни обреди в четирите й края, започвайки от юг.
Силата на огнената стихия се прояви за кратко, подпалвайки костюма на Богинята -майка, но младата актриса хладнокръвно съумя да свали дрехата и да продължи спектакъла.
Лимецът е вид древна пшеница, наречен „храна на боговете". Той e бил основна храна в различни части на Близкия изток и Европа от Бронзовата епоха до Средновековието, според Уикипедия. Еднозърнестия лимец (Triticum monococcum L.) е най-древния вид от групата на покритите или несъщински пшеници. В тази група са още двузърнестия лимец (Triticum dicoccum Schrank) и пшеницата спелта (Triticum spelta L.).
Днес, лимецът се възприема като здравословна храна, тъй като има по-висок процент на протеини от пшеница, както и голямо количество фибри, минерали и витамини. Има почти два пъти повече витамин А и витамини от група B, мазнини, фосфор и белтъчини, количествата на глутен са минимални. Не приема торенето, не поема тежките метали, не се поддава на генно-модифицирана обработка. Добивът при този вид пшеница е постоянен, не може да се увеличи, което не го прави комерсиален. При биохимичния му анализ се открива с 30% до 50% по-високо съдържание на магнезий, цинк и манган.
Възстановяването на древната пшеница започва преди няколко години Петко Ангелов, който открива лимец в диво състояние и решава да го облагороди, разказа Иван Лишков от фондация „Бъдеще в миналото", които финансират от няколко години разкопките край Оходен. В момента има засадени 70 дка в кържалийското село Рабово. Тази есен са засяти експериментално и 12 дка в Кнежа. Целта е „храната на боговете" да се разпространи в почвата, в която е расъл преди хиляди години.
В момента разновидност на лимеца - спелта, се внася в България от Австрия. Зърното се предлага от някои билкови аптеки като хранителна добавка. Надеждата на организаторите на събитието е, традицията за отглеждане на тази здравословна храна, да се възобнови.
