Велики понеделник - денят е отреден за голямото великденско почистване, едно време изтупвали чергите, белосвали къщата, премитали оборите и изгаряли сметта.
Велики вторник - това е ден за поучения и последни нравствени наставления според църковния обичай.
Велика сряда - не се работи никаква женска работа, не се чисти, не се шие и плете.
Велики четвъртък - в четвъртък също не се работи женска работа, само се боядисват яйцата. Едно време приготвяли за боядисване 500-600 яйца. Измивали ги, после ги стипцосвали във вода и пепел, за да не останат петна.
Първо се боядисват червените яйца, защото се смята, че имат магическа сила. С първото червено се прави кръстен знак върху челцата на децата, а после и на всички останали. Яйцето се прибира на студено и остава там до следващия Великден за да пази къщата от магии. Според традиционните вярвания велики четвъртък е много подходящ за различни магии, особено за любовни - за разлюбване и за залюбване.
На велики петък /разпети петък: не се работи нищо, само се месят обредните хлябове и козунаците, шарят се и яйцата. Шарките трябва да са символ на здраве, любов и уважение.
От разпети петък до обеда на страстната седмица не се яде нищо.
В полунощ на събота срещу неделя настъпва Великден. Запалената в черквата свещ се донася мълчешком в къщи.
В неделя всички се чукат с боядисаните яйца, чието яйце остане здраво, той ще жив и здрав през цялата година. На празника се ходи на гости, посещават се кърстниците, родителите, носят се пита, яйца и козунак.
