Промените, които налага новият закон за водите бяха обсъдени на първата работна среща между областният управител на Враца Пепа Владимирова, кметовете на 10-те общини и управителят на ВиК Ангел Престойски. Според новите разпоредби ВиК съоръженията се вадят от активите на дружествата и стават публична-държавна или общинска собственост, като ВиК дружествата ще са само техни оператори. С новият Закон се създава и ВиК Асоциация, която ще развива политиката в сектора и ще оптимизира дейностите.
Новият закон дели собствеността на водопроводи, перчиствателни станции, водоеми и съоръжения по териториален принцип. Ако едно съоръжение се намира на територията само на една община, то става общинска собственост, но ако обхаваща територията на две и повече общини, съоръжението става публично-държавна собственост. За област Враца съотношението на собствеността се разпределя - 35% за държавата и 65% за общините. Процентът са определя на база жителите на общините по последно преброяване. С всяко ново преброяване се актуализира и собствеността.
Една от предстоящите задачи на Врачанската ВиК Асоциация под ръководството на областния управител е да работи за съвместно управление с Асоциацията по ВиК в Монтана на язовир „Среченска бара". Той е съоръжение, което водоснабдява няколко общини, и затова става публична държавна собственост, но до момента се управлява от ВиК - Монтана.
„Нуждата от такъв орган, какъвто е Асоциацията по ВиК е голяма, защото така ще може правилно да се насочват средства по населените места и да отиват там, където наистина има нужда. Така ще се избегнат ситуации от рода на тази, която стана в едно наше село. Там се изгради канализация, към която все още никой не се е включил. Хвърлиха се пари на вятъра, без да има никакъв икономически нито пък социален ефект, а други населени места имат огромна нужда от такава инвестиция", поясни Ангел Престойски.
На всички изграждащи се обекти се начислява амротизация и тя е важна част от формиране цената на водата. Чрез Асоциацията ще се контролира този процес на реализиране на приоритети, а не на ненужни инвестиции, които да оскъпявт водата. Законът предвижда една община да прави и инвестиция, която не е съгласувана с Асоциацията по ВиК. Но в този случай общината си поема риска населението да плаща по-скъпа цена на водата, защото амортизацията ще се плаща само от хората, които ще плазват това съоръжение. Иначе цената на водата е единна за цялата област.
