На националната конференция са презентирани иновационните практики на учителите от цялата страна с цел стимулиране интереса на подрастващите към отделните изучавани дисциплини и популяризиране на добрите практики.
Докладът на Бабачева “Методът на проекта и информационно-комуникационните технологии в обучението по български език и литература в средното училище” представя концепция за проектното обучение като активна форма на учене. При него се използват интерактивни методи и това позволява създаването на умения за работа в екип, провокира се творческата активност на гимназистите.
В обучението по български език се насочвам към проекта, защото така може да бъде стимулирана читателската активност у учениците. Разширява се рамката на задължителната учебна програма. Моето удовлетворение е, че децата четат повече произведения. Нараства интересът им към книги, които дори не са включени в стандартите. Проектът е много стимулираща форма за учениците, която позволява учене чрез правене на продукт, коментира Елка Бабачева.
С един и същи випуск тя осъществила два проекта. Използвала интереса на децата към компютъра и стремежа им да търсят информация чрез интернет. С учениците от IХ клас работила по темата “По следите на елинската митология”, а в Х клас - “Пътищата на свободата в европейската литература”. Направило й впечатление, че през втората година интерес проявили ученици, за които не очаквала, че ще пожелаят участие.
Моите идеи не могат да станал реалност без учениците. Ние сме партньори, сподели Елка Бабачева. Една от моите цели е да формирам читатели на художествена литература, защото литератори не всички могат да бъдат, сподели тя. “Земеделие в стрес”, друго заглавие от страниците на изданието. В земеделието ни все повече се говори за натрупалия се стрес, който му влияе доста отрицателно. А той е разнопосочен - веднъж от сушата и последвалите я порои, втори път от липсата на оборотни средства след блокирането на фонд “Земеделие”, трети път от засилващата се конкуренция от влизането ни в ЕС. И на последно, но по значение на първо място - от необяснимото нежелание на държавата да осъществява българската селскостопанска политика и да подкрепя фермерите в трудните моменти, какъвто е сегашният. Стресовете са повече от достатъчно. Но има и хора с трезво мислене, които се борят със стихията на пазарната икономика. Един от тях казва: “Тази година положението в земеделието на страната е трагично. Като икономист мисля, че може целият отрасъл да стане под въпрос. Всички са стресирани от неясното бъдеще. Нещата започнаха да стават непредсказуеми.” Кооперацията, която ръководи, има около 1200 членове, 20 000 дка земя, а заети в производството са петдесетина души. Сега имат сериозни проблеми, свързани със сушата и с финансирането на вече приети проекти. Застрашени са не само производителите, но и фирми със съпътстваща дейност. Грозят ги фалити, които могат да съборят цялата агрофинансова система на страната, защото най-големи източници на постъпления са застрашените производители, които редовно си плащат данъците. В края на 2006 год. кандидатствали по САПАРД за 210 юници, доилна зала и нов комбайн. Проектът е одобрен и приет, чака финансиране. Но по известни причини всичко е стопирано. - Е, пита моят събеседник - как тогава ще работим като европейска кооперация и ще даваме конкурентна продукция?!
