Необичайно, но на Лазаровден няма да ви говоря за лазарките и за традиционния български обичай „Лазаруване". Защото смятам, че едва ли има човек, наричаш себе си българин, независимо на каква възраст е, който да не е чувал за тази традиция. Избрах да ви разкажа нещо малко познато. Чух го преди много години от един мъдър стар монах - о. Сергий, който от години вече е при Бога.
Сигурно си спомняте онази популярна библейска притча за богаташа и бедния Лазар. В нея Иисус Христос разказва за някой си богаташ, който всеки ден пирувал. Пред вратите на дома му седял един беден и болен мъж, на име Лазар. Той бил доволен, ако богаташът му позволявал да се нахрани с трохите, които падали от трапезата му.
Умрели двамата. Богаташът отишъл в ада, а бедният Лазар - в "лоното Авраамово", което е другото име за рая. Богаташът много се мъчел от вечния огън и като видял Лазар в рая, помолил да се разреши той да намокри пръста си и да му разхлади устата. "Ти вече получи твоето добро приживе, а Лазар - злото, сега той се утешава, а ти страдаш" - бил отговорът. Тогава богаташът помолил Лазар да бъде изпратен в бащиния му дом и да разкаже за това какво следва след смъртта, защото имал петима братя и не искал и те да попаднат в ада. "Те имат Моисей и пророците, нека ги слушат". Но богаташът настоявал - "ако някой мъртъв отиде при тях - ще се покаят". Тогава Авраам му рекъл: "Ако Моисей и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят".
Тази истина от притчата получава своето потвърждение в живота, с друг Лазар. С Лазар, чието възкресение празнуваме днес. Лазар е историческа личност. Той живеел във Витания със сестрите си Марта и Мария, и бил близък приятел на Иисус Христос. Когато Христос пристигнал при болния си приятел, Лазар вече бил мъртъв от 4 дни. По молба на сестрите му, Христос възкресил Лазар. И какво, мислите, направили първосвещениците и фарисеите - сговорили се да убият Лазаря. Защото заради неговото възкръсване мнозина иудеи ги изоставили и повярвали в Христос. "Ако го оставим жив, всички ще повярват в Иисус" - това бил основният им аргумент. Тоест сбъднали се думите на Авраам от притчата - и мъртъв да възкръсне, пак няма да повярват.
Тази заплаха накарала възкресения Лазар да замине от своя град Витания за о. Крит, където 30 години бил епископ и починал.
Още за Лазаровден - чуйте в интервюто с отец Николай Костадинов.
