Братя – ковачи
Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
На този ден младите булки месят питка и я раздават намазана с мед. Тези питки се наричат благи, пресни или чумни. Спазва се строга забрана да не се вари боб, царевица, да не боледуват децата от шарка. Не се шие и не се плете, защото ако човек се убоде – няма да зарасне леко. Според народните вярвания Антоновден е един от лошите, тежки празници, на този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди.
