Красимир Богданов беше приет за член на Македонския научен институт, след като Управителния съвет на Института, гласува с единодушие неговата кандидатура. В уведомлението, подписано от Председателя на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров се отправят пожелания за ползотворна работа в изследването българската история и популяризирането на националната кауза.
Богданов е автор на публикации, свързани с освободителните борби на македонските и тракийските българи и участието в тях на личности свързани с Врачанския край, като Кръстьо Българията, Александър Илиев, Маслина Грънчарова и др. Освен това, той подпомага засилването на контактите в сферата на културата, образованието и науката с българските общности в Македония, Албания, Западните покрайнини, Банат, Бесарабия.
МНИ е създаден през 1923г. в тягостната атмосфера на рухналите национални идеали, последвала войните за национално обединение. Институтът си поставя за цел да проучва историята, етнографията, езика и стопанския живот на Македония, да събира материали за националноосвободителните борби на македонските българи и да запознава с тях научната и културната общественост в България и в чужбина. Той се превръща в една от най-авторитетните научни институции между двете световни войни. С него свързват имената си учени като Любомир Милетич, Иван Георгов, Александър Балабанов, Никола Стоянов, Михаил Арнаудов, Кирил Мирчев, Стоян Романски, Евтим Спространов, Кирил Пърличев.
Възстановен в началото на 90-те години, днес МНИ продължава своята народополезна дейност. Печатното му издание списание „Македонски преглед“ поддържа идеята за духовното единство и съхраняването на българското съзнание и национална култура сред българите по света.
Богданов е автор на публикации, свързани с освободителните борби на македонските и тракийските българи и участието в тях на личности свързани с Врачанския край, като Кръстьо Българията, Александър Илиев, Маслина Грънчарова и др. Освен това, той подпомага засилването на контактите в сферата на културата, образованието и науката с българските общности в Македония, Албания, Западните покрайнини, Банат, Бесарабия.
МНИ е създаден през 1923г. в тягостната атмосфера на рухналите национални идеали, последвала войните за национално обединение. Институтът си поставя за цел да проучва историята, етнографията, езика и стопанския живот на Македония, да събира материали за националноосвободителните борби на македонските българи и да запознава с тях научната и културната общественост в България и в чужбина. Той се превръща в една от най-авторитетните научни институции между двете световни войни. С него свързват имената си учени като Любомир Милетич, Иван Георгов, Александър Балабанов, Никола Стоянов, Михаил Арнаудов, Кирил Мирчев, Стоян Романски, Евтим Спространов, Кирил Пърличев.
Възстановен в началото на 90-те години, днес МНИ продължава своята народополезна дейност. Печатното му издание списание „Македонски преглед“ поддържа идеята за духовното единство и съхраняването на българското съзнание и национална култура сред българите по света.
