Много съдби са преплетени в устоите на църквата „Свети Свети Кирил и Методий” в Монтана. На хората и събитията от 1879-та година до най-новата ни история е посветена книгата на историкът Анюта Каменова-Борин.
За една нощ след временното руско управление на Кутловица е взето решението една от джамиите да бъде преустроена за черква, разказва Каменова.
Престолът е пренесен от параклиса в църковната градина, на мястото на днешния парк „Монтанензиум“. По същото време е неправен и иконостасът - най-ценното нещо в църквата. Резбата, с преобладаващи флорални орнаменти, е обявена за паметник на културата. Счита се, че е изработен от Стойчо Фандъков - майстор от Самоковската художествена школа.
Художник на основните икони е Христо Енчев от Копривщица - известна личност за времето си, завършил във Флоренция, работил в Цариград, представял се за италианец и се подписвал с името Негрио Антонио
Отец Михайл Вариклечков - баща на Христо, Иван и Любомир Михайлови, служи дълги години в църквата от края на ХІХ до първите година на ХХ век. Първата голяма реконструкция на храма е направена по негово време. Освещението на новата църка е през 1998 година, а денят, в които е извършено, е обявен за празник. През тази година се навършват 120 години от освещаването на храма.
От началото до средата на ХХ век църквата във Фердинанд и в последствие Михайловград е поверена на отец Никола Горанов. Свещеникът посвещава целия си живот и служба, за да разшири, благоустрои и завърши изографисването на храма.
През годините на социализма вратите му са останали отворени, разказва Каменова-Борин. Въпреки че имало много пречки пред настоятелството и желанието на хората да усъвършенстват сградата, това богоугодно дело се увенчало с успех през 1959 година. За това отец Никола търси и получава протекции не от кой да е, а братът на Христо Михайлов, генерал Иван Михайлов.
През 60-те година за стенописите в църквата е нает професор Илия Пефев. Роден на 15 февруари 1899 година в село Галичник, Дебърско, днес Република Македония. Той принадлежи към големия резбарски и зографски Фръчковски род. От 1918 до 1922 година учи в Художествената академия в София, специалност живопис в класа на професор Иван Ангелов.
За една нощ след временното руско управление на Кутловица е взето решението една от джамиите да бъде преустроена за черква, разказва Каменова.
Престолът е пренесен от параклиса в църковната градина, на мястото на днешния парк „Монтанензиум“. По същото време е неправен и иконостасът - най-ценното нещо в църквата. Резбата, с преобладаващи флорални орнаменти, е обявена за паметник на културата. Счита се, че е изработен от Стойчо Фандъков - майстор от Самоковската художествена школа.
Художник на основните икони е Христо Енчев от Копривщица - известна личност за времето си, завършил във Флоренция, работил в Цариград, представял се за италианец и се подписвал с името Негрио Антонио
Отец Михайл Вариклечков - баща на Христо, Иван и Любомир Михайлови, служи дълги години в църквата от края на ХІХ до първите година на ХХ век. Първата голяма реконструкция на храма е направена по негово време. Освещението на новата църка е през 1998 година, а денят, в които е извършено, е обявен за празник. През тази година се навършват 120 години от освещаването на храма.
От началото до средата на ХХ век църквата във Фердинанд и в последствие Михайловград е поверена на отец Никола Горанов. Свещеникът посвещава целия си живот и служба, за да разшири, благоустрои и завърши изографисването на храма.
През годините на социализма вратите му са останали отворени, разказва Каменова-Борин. Въпреки че имало много пречки пред настоятелството и желанието на хората да усъвършенстват сградата, това богоугодно дело се увенчало с успех през 1959 година. За това отец Никола търси и получава протекции не от кой да е, а братът на Христо Михайлов, генерал Иван Михайлов.
През 60-те година за стенописите в църквата е нает професор Илия Пефев. Роден на 15 февруари 1899 година в село Галичник, Дебърско, днес Република Македония. Той принадлежи към големия резбарски и зографски Фръчковски род. От 1918 до 1922 година учи в Художествената академия в София, специалност живопис в класа на професор Иван Ангелов.
