10 септември е Световен ден за суицидопревенция, информират от РИОКОЗ - Враца. Профилактиката на самоубийствата е задача на цялото общество.
В изпълнението на тази задача се включват изградените местни структури за суицидопрофилактика - обществени съвети, коалиции, районни съвети и др. Голяма помощ оказват центровете за психично здраве, МВР, църквата, бюрата по труда, някои неправителствени организации. По проблема работят Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве и Регионалните центрове по здравеопазване, успоредно с други основни дейности, които извършват.
В света на всеки 3 секунди се правят опити за самоубийство, а на всеки 40 секунди се случва самоубийство. Годишно над 1 млн. души загиват по своя воля, много повече от жертвите на катастрофи и войни.
Кои са рисковите фактори, които могат да доведат до самоубийство?
Най-честите рискови фактори са: недиагностицирана или недолекувана депресия, разстройство на личността, алкохолизъм, злоупотреба с наркотици, шизофрения, органични психични разстройства и др.
Kои хора се самоубиват най-често?
Най-често се самоубиват хора с психични разстройства (около 50%), като от тях с депресии (около 20%) и шизофрения (около 10%), т.е. хора със заболявания, които могат да се лекуват или подържат с лекарства. Някои от тези хора или нямат време да се консултират с лекар, или се страхуват да потърсят помощта на психолог или психиатър - страх от заклеймяването, страх от общественото мнение, страх от стигмата. Рисковите групи са сред лицата с депресия, зависимост или друго психическо разстройство, лица с тежки соматични заболявания, ученици от 10 до 18 години, военнослужещи на краткосрочна служба, служители на МВР и МО, жертви на насилие, безработни мъже и жени от 25 до 50 години, възрастни и самотни хора.
Кои са симптомите на депресията?
Най-често депресията се познава по безпричинната тъга, загубата на интерес към почти всичко, краткотраен сън или ранно събуждане, чувството за вина, безпомощност или малоценност, наличието на раздразнителност или безпокойство, безапетитие, липса на сексуално желание и др. Списъкът може да бъде дълъг... Оплакванията са истински, мъчителни, но без промени в изследванията. Това е депресията. Понякога тя слага маската на соматично (телесно) заболяване и не винаги е лесна за откриване. Особено в последните години депресията е често срещано състояние. По тежест на протичане (инвалидност и смъртност), депресията се нарежда на второ място според СЗО. Тя се поражда на първо място от социално-психологични причини (безработица, безпаричие, семейни конфликти, домашно и улично насилие и др.) и може да доведе до опит за самоубийство. Ако не се вземат мерки, разбира се.
Има обаче и ендогенни (вътрешни) причини: намаляването на серотонина и други медиатори в гръбначно-мозъчната течност (което може да се установи с маркери) води до агресия и автоагресия.
В заключение, може да се каже, че за да се намали риска от самоубийство и по-специално сред подрастващите и юношите значение има отношението на семейството и училището към личността на човека. Унищожаването на чувството за неповторимост, унищожава уникалността на всеки индивид.
От ранна възраст е необходимо да се вгражда в човека чувството за собствено достойнство. Важно е човек да се усеща като личност, да има самоуважение, свои възгледи, решения, да се учи да възприема своята индивидуалност и общото с другите, да цени неповторимостта и безкрайното многообразие на живота.
Статистиката на Дарик за самоубийствата във врачанско за 2009-то сочи 12 души, от тях 10 мъже и 2 жени.
