Православната църква отбелязва днес църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец, наричан от народа Игнажден.
Игнатий Богоносец бил ученик на Свети Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира /хора/, прието по-късно и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че „носи Бога в себе си, в душата си". Заради вярата си е бил осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Според християнските представи, от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ.
Игнажден е свързан с един твърде характерен обичай във всички източноправославни народи - „Полазването". Именно на Игнажден се отдава пророческото значение на първото посещение във всяка къща. Всеки човек с личността си е носител на по-голямо или по-малко щастие за околните, а може дори и нещастие да носи. Затова според това какъв човек посети дадена къща, такава ще бъде и цялата година. Така, когато някой знае, че не е „късметлия", на този ден не ходи на гости по съседите.
По същата причина и онези, които не знаят колко са късметлии, си остават по домовете и не ходят никъде през целия ден. В някои села дори се е стигнало до общо задължение „На Св. Игнат по госте се не иде!". Онези обаче, които имат „добър полаз", т.е. които с посещението си носят щастие за през годината, са желани гости. Тях дори още на по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия. Те пристигат сутринта рано в дома на поканилите ги, биват посрещани весело, слагат им трапеза и са изпращани с много дарове.
Всеки от къщните люде е полазник, особено онзи, който стане по-рано и излезе на двора. Той внася също трески, клечки, слама, хвърля ги в огъня и вика: „Чуррр, пилета, агнета, телета, кончета, малки деца, момчета! Чур!". И колкото повече искри изскачат при слагането, толкова по-плодородна ще бъде годината.
Според други обичаи на Игнажден от всяка домашна и стопанска работа трябва да се посвърши малко - за да се работи леко и добре през годината.