Потресаващ случай на тормоз и насилие, съобщава NOVA Една година дъщеря системно e пребивала 85-годишната си майка, държала я е под ключ, на студено, хранила я с един хляб на седмица, вземала й пенсията, не я пускала дори до тоалетната.
Историята е от село Росно, Великотърновско. За случая се разбра преди дни, след като насилничката починала. Възрастната жена е с измръзвания, настанена е в хирургията на великотърновската болница.
Марийка Станчева е от Пловдив, на 85 години. Една жена, преживяла година на мъчения, тормоз, системен побой и глад.
Всичко започва с едно писмо от 56-годишната Снежина – дъщеря на баба Марийка. Моли я да се пресели от Пловдив, където възрастната вдовица живее сама – в село Росно. Снежина и 35-годишният й син имали здравословни проблеми и нужда от финансова помощ.
Къщата в село Росно е в покрайнините. Селото е с 80 жители, а в близост до семейството няма обитаеми имоти. Това е и причината никой да не чува виковете на баба Марийка. Освен недохранена, баба Марийка е била и с измръзвания на крайниците. Жената е настанена в хирургията на великотърновската болница.
"Аз я намерих. В стаята – никаква топлина. Печката не е палена. Никаква топлина, а в селото беше -20 градуса", заяви кметският началник на село Росно Пенка Конакчиева.А днес къщата на ужасите има само един обитател – 35-годишният внук на баба Марийка - наркозависим и отчасти свидетел на насилието над жената.
85-годишната Марийка Станчева няма претенции към своя внук. Твърди, че й е помагал тайно. От Община Златарица, социалните служби и полицията вече са осигурили на баба Марийка място в старческия дом в града.
Извадили са й нова лична карта, тъй като не е ясно къде й е старата. Върнали са й дебитната карта, където получава пенсията си. Вдовицата не пожелава своята съдба – никому. "Никога не оставяйте майките си, дори и на чужд човек. Помагайте. Ако не беше третата власт и полицията, щях да умра. Аз се бях отказала. Сама си говорих...", каза Станчева.
Спасение за баба Марийка се намира, но не й за нейната мъртва дъщеря – насилник. Починалата от рак на черния дроб, на 30 декември, 56-годишна Снежина, все още не е погребана. Синът й няма средства за това.
Историята е от село Росно, Великотърновско. За случая се разбра преди дни, след като насилничката починала. Възрастната жена е с измръзвания, настанена е в хирургията на великотърновската болница.
Марийка Станчева е от Пловдив, на 85 години. Една жена, преживяла година на мъчения, тормоз, системен побой и глад.
Всичко започва с едно писмо от 56-годишната Снежина – дъщеря на баба Марийка. Моли я да се пресели от Пловдив, където възрастната вдовица живее сама – в село Росно. Снежина и 35-годишният й син имали здравословни проблеми и нужда от финансова помощ.
Къщата в село Росно е в покрайнините. Селото е с 80 жители, а в близост до семейството няма обитаеми имоти. Това е и причината никой да не чува виковете на баба Марийка. Освен недохранена, баба Марийка е била и с измръзвания на крайниците. Жената е настанена в хирургията на великотърновската болница.
"Аз я намерих. В стаята – никаква топлина. Печката не е палена. Никаква топлина, а в селото беше -20 градуса", заяви кметският началник на село Росно Пенка Конакчиева.А днес къщата на ужасите има само един обитател – 35-годишният внук на баба Марийка - наркозависим и отчасти свидетел на насилието над жената.
85-годишната Марийка Станчева няма претенции към своя внук. Твърди, че й е помагал тайно. От Община Златарица, социалните служби и полицията вече са осигурили на баба Марийка място в старческия дом в града.
Извадили са й нова лична карта, тъй като не е ясно къде й е старата. Върнали са й дебитната карта, където получава пенсията си. Вдовицата не пожелава своята съдба – никому. "Никога не оставяйте майките си, дори и на чужд човек. Помагайте. Ако не беше третата власт и полицията, щях да умра. Аз се бях отказала. Сама си говорих...", каза Станчева.
Спасение за баба Марийка се намира, но не й за нейната мъртва дъщеря – насилник. Починалата от рак на черния дроб, на 30 декември, 56-годишна Снежина, все още не е погребана. Синът й няма средства за това.
