Първата екологична спортна база във Велико Търново съгради дългогодишният състезател и треньор по лека атлетика Владимир Пановски. Направи я в боровата гора на юг от Пишмана, вдясно от старата пътека за кв. „Чолаковци”, със собствените се две ръце и без да иска съдействие от институциите. „Работих с помощта и разрешението на Всевишния, с идеята да усъвършенствам природата в полза на хората”, коментира съграденото Владимир Пановски. Сега десетки спортисти посещават базата, за да тренират, много повече хора просто се разхождат по алеята.
С мотичка и трион и с помощта на колегата си Свилен Митрофанов, ветеранът- спортист показа как може да се осъществи „Американската мечта” у нас. „Не става само с вяра и мечти. Иска се много, много разум и труд”, пише самият Пановски на табелка на „Алеята на спринтьора” и с направеното показва, че е прав. Над надписа грее картина на нощния Ню Йорк, символ на американската мечта, под която четем: „Крайно време е да вярваме, че тя може да стане българска. Спортувайте и дерзайте. Бог да пази България”.
„Посланието ми е към младите хора. Нека не бягат от България. Да ходят да учат навън, но да се връщат пак тук и да работят, за да стане родината ни нормална държава. Можем да я направим, но трябва всички да дадем по вещо от себе си”, разказа Владимир Пановски. Според него е страшно, че децата завършват училище буквално неграмотни, че на спортната арена изоставаме все повече и малцина от атлетите ни сега могат да мерят сили с водещите, които преди сме побеждавали. Един учител или треньор трябва да получава поне 1000 евро заплата, да е мотивиран и подсигурен да работи, смята Владимир Пановски.
От дълги години той се стреми да облагородява гората до Пишмана. Преди време на „Алеята на победата” бе съградил дори сауна с прилежащо барбекю и кладенец.
„Събирах отпадъчни материали, изхвърлени от хората, но сауната работеше, температурата се качваше до 50 градуса. Лоши хора обаче няколко пъти рушаха, а аз възстановявах. Миналата пролет я подпалиха, без да мислят, че можеше да унищожат гората”, разказа Владимир Пановски.
Случилото се не го е отказало, защото подхваща нов проект. В центъра на новата база за спорт е вдигнал къщичка от бор, около която има лостове и успоредка, естествено от дърво. Вътре в помещението е направил дори фитнес уреди, пак от дърво и камъни. Боксьорите от „Ивайло” пък са си облицовали дънер за импровизирана круша, понякога с въже си правят ринг.
„Използвал съм само изсъхнали, паднали дървета. Не съм пипнал здраво дърво. Нямам моторна резачка, само с триончето съм ги рязал. Пари съм похарчил единствено за гвоздеи. Понякога Свилен и двама негови състезатели режеха храстите, а после аз с мотичката чистех корените и заравнявах трасето. Когато ги нямаше работех сам. Мисля, че хората разбраха, че е за тях, защото скоро не са правени бели”, добавя Пановски.
Така оформя пътечка за бягане с дължина 360 метра около къщичката. Понеже желаещите да я позват стават много, подхваща изграждането на нова елипса вече дълга 440 метра. Завършва я в края на миналата година. Едната права е 200 метра, каквато няма на нито един стадион и за това е наречена „Алея на спринтьора”. В началото спотуващите са посрещнати от табелка с текст „Бъди благословен”. Други указания по трасето сочат преодолените метри, а ободряващи надписи повдигат настроението и самочувствието на бегачите.
Владимир Пановски не смята да спре до тук. В боровата гора на Картала си е харесал трасе, което може да достигне дължина 1000 метра. Амбициран е да направи и там прохладна през лятото и закътана от студените ветрове през зимата спортна база. Логично и там ще съхрани дърветата, като ще отстрани само плевелите.
Миналата пролет ръководеният от него клуб „Атлетик- 91” възстанови, с помощта на Общината, легандарния за В. Търново лекоатлетически крос „Ивайло” след пауза от седем години. През този март състезанието ще го има отново. „Не може само да гледаме отстрани и да искаме, трябва и ние да даваме от себе си, за да се случват добри неща”, заключава Владимир Пановски.
