Преоткритият през последните години маджун бе почетен днес в горнооряховското село Стрелец. Първият по рода си празник на захарната метла припомни здравословните й качества. Отглеждането на растението в Стрелец датира още от самото основаване на селото през XVIII век. Климатът, наподобяващ този от Арбанашкото плато, е изключително благоприятен за виреенето на захарната метла. Навремето хората са се събирали в специални помещения, за да извлекат соковете й и да ги превърнат в маджун, наричан в други части на страната петмез.
По време на турското робство, преди появата на захарната метла, маджунът се правел от дини и пъпеши. С разпространението на метлата обаче тя става абсолютно предпочитана заради високата захарност. Процесът по направата на маджгун е бавен и отнема няколко месеца. Започва още със засяването на семената през пролетта и приключва през есента. Метлата трябва да се окопава редовно, а при нужда и да се разрежда. Отглеждането й наподобява това на царевицата, с разликата, че метлата е по-сухоустойчива.
Когато достигне зрялост, стеблата се изрязват, почистват и от самите тях се извлича сокът, разказаха участници в празника. Преди това е ставало ръчно, с преса, въртяна от двама души или задвижвана от животинска сила. Сокът се изтича в тави, след което отива на огъня. При непрекъснато бъркане се търси и нужното сгъстяване и тъмно кафяв, до черен, цвят. Още докато клокочи на огъня, в тавата се пуска парче сурово цвекло. Най-вкусен маджунът е с тънки питки от току-що приготвена мамалига. Готовият маджун се изсипва в глинени делви, които стоят в мазето.
В Стрелец е имало няколко къщи и дворове, където по този начин се е обработвала метлата. С електрифицирането ритуалът е позабравен, което и провокира организаторите да създадат празника на захарната метла. Организатори са кметското наместничество в Стрелец, местните Читалище „Заря 1900" и КП „Нов век", със съдействието на Община Г. Оряховица. Водосвет отслужи отец Иван Енев.
За празничната атмосфера допринесоха и изявите на много самодейни състави.
