Тази нощ в 3.00 ч. след полунощ българско време превъртяхме часовниците с час напред. Така страната ни премина към лятното часово време, напомнят от Българския институт по метрология. Връщането към астрономическото часово време ще се извърши в 4.00 ч. българско време на 28 октомври, когато ще върнем стрелките с час назад и ще се радваме на единственото денонощие от 25 часа.
Лятното часово време в България за първи път е въведено на 1 април 1979 г. Оттогава смяната на астрономическото време се извършва всяка последна неделя на месец март.
Лятното часово време е система, изработена да спестява от дневната светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от стандартното време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.
Смяната на времето се въвежда за пръв път през 1918 г. в САЩ. В Европа тази промяна е валидна за 43 страни, които коригират своите часовници от 1.00 ч. по Гринуич. Германия е първата държава, приложила лятно часово време. Това станало през Първата световна война за периода 30 април - 1 октомври 1916 г. След нея почина подела и Великобритания, която въвела лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
Любопитното е, че по света има страни, които никога не са приемали тази практика - почти цяла Африка, Югоизточна Азия, Венецуела, Ирак. Някои пък са го правели, но вече не виждат смисъл - като Индия, Бразилия, Китай, половин Австралия.
Според медици преминаването от астрономическо към лятно часово време и обратно разстройва биологичния часовник на човека. Нарушава се възприятието, свързано с редуването на тъмната и светлата част на денонощието в зависимост от сезона. При някои хора може да се наблюдава дори т.нар. десинхроноза - отпадналост, главоболие, замаяност, нарушение на съня, депресивно настроение и загуба на апетит.
