Доайенът сред великотърновските футболни ветерани Петър Шатров си отиде от този свят по- рано днес. Сърцето на една от емблематичните фигури в спортните среди в старата столица спря след последователни инфаркт и инсулт.
Легендарният треньор бе неразривно свързан с футболната история не само в родния си В. Търново, но и с тази в Г. Оряховица, Свищов, Лясковец и Лесичери. Когато лесичерци влизат в "Б" група и стават първото село в България с отбор в професионалния футбол, именно той ги води.
Петър Шатров е роден на 11 януари 1932 г. в Шемшево. Започва футболната си кариера като юноша на "Трапезица" през сезона 1944/45 г., с треньор Петър Недев. После завършва ВИФ с отличен успех в специалността „Футбол“. Играе в софийското градско първенство с ВИФ, след което по негово желание е разпределен във В. Търново. Тук става учител във Втора гимназия (сега ПМГ „В. Друмев“), като футболист членува в ДСО „Червено знаме“ до 1957 г., когато е създаден и ДФС „Етър“, сред чийто основатели е. Именно с "виолетовите" е работил най- дълго в кариерата си. Пет години, с прекъсвания, е бил старши треньор, още шест помощник на Йордан Томов- Коми и Апостол Чачевски. Пет сезона, без паузи, е водил "Локомотив" /Г. Оряховица/ в "Б" група. Във втория ешалон е ръководил още "Академик" /Свищов/ и "Левски" /Лясковец/. Извън нашия регион е работил в Добрич, Русе и Алжир.
И до днес бившите му възпитаници се обръщаха към него с другарю Шатров. А, те са много. Той е дал път във футбола на първия национал на "Етър" Стефан Величков, на Емил Димитров, на Краси Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Бончо Генчев и Цанко Цветанов, с когото се среща по време на престоя и на двамата в "Академик". В Горна Оряховица негови възпитаници са братя Гавазови, Владимир Дешев, Асан Абишев, Константин Ушев и др.
Както сам казваше бил е треньор на треньори като Стефан Грозданов, Георги Василев, Никола Велков, Вальо Игнатов, Бойко Димитров...
Много са интересните случки разказани от Петър Шатров. Негови са новаторските тренировки с топка вързана с каучуково въже или с жив петел. Карал е футболистите си да прескачат камък, лежал е по очи край терена в Дебрецен, за да не гледа уникалните финтове на Трифон Иванов на метър пред голлинията на етърската врата. Налагал е Краси Балъков в "Етър" на мястото на Георги Цингов, който сам искал смяна, за да не освиркват треньора, а в замяна в неделя ходел на лов вместо на възстановителни тренировки. До последния миг се пазеше уникално моливче, станало нарицателно за всички негови футболисти. За него моливът е бил талисман, с който през цялата кариера си е водил записките на тренировки и мачове.
"Играчите още ме питат: пазиш ли моливчето. То е жълто, вече около 2 сантиметра, но си го пазя в къщи и до ден днешен. Гордея се, че никога не съм отказвал на "Етър". Въпреки че са ме викали все в трудни периоди и съм знаел, че ставам мишена. Сега ми е мъчно, че не мога да помогна. Когато имам възможност си говоря с треньорите от школата и се надявам отново да видя любимия "Етър" в "А" група", разказа Петър Шатров на 11 януари 2012 г., когато бе поздравен в дома си от заместник- кметът Ганчо Карабаджаков по случай 80- годишнината му.
„Вие и хората като Вас не просто имате огромен принос към развитието на спорта. Вие сте една от емблематичните личности, които създават авторитета, облика на футбола, на футболен клуб “Етър”, на Велико Търново. Всички ние сме горди и щастливи от факта, че имаме възможността да общуваме, да се учим от уникалния Ви опит, знания и умения не само за спорта, но и за живота.
Позволявам си от името на всички приятели на футбола, на спорта, от името на всички граждани на Велико Търново сърдечно да Ви благодаря за вашия огромен принос в развитието на футбола.
Ако днес все още се говори за Великотърновската футболна школа, за успехи, постижения, за известни и обичани футболисти – всичко това го дължим преди всичко на Вас. Благодаря Ви за многогодишния сърцат, себеотрицателен труд, за времето и усилията, които сте инвестирали в развитието на най – великата игра в Старата столица.
Убеден съм, че именно чрез хора като Вас – с голямо сърце и душа, искрено отдадени и посветени на футбола ФК “Етър” ще си върне първо достойнството и доброто име, а след това и полагащото му се място в българския футбол”, написа тогава в поздравителния си адрес кметът на В. Търново инж. Даниел Панов.
Тази пролет стадионът в родното село на Петър Шатров- Шемшево, прие името на изтъкнатия треньор, а до входа му бе издигнат паметник на ветерана. Инициативата бе на кмета на селото Кирил Ангелски и на Клуба на ветераните във В. Търново. За постамент бе избран митичният камък, забит в центъра на селото може би от столетия. Като малък Петър Шатров го е прескачал, за да получи право да седи зад вратата и да връща топката на батковците...
Каменоделецът Петър Петров е обработил скалата и върху нея е монтирал две плочи. Върху едната е издялал играч с топка в краката, а върху другата има надпис “Тук започна своята кариера Петър Шатров футболист и отличен треньор”.
Повече думи са излишни...
Почивай в мир, другарю Шатров!
