Доайенът сред великотърновските футболни ветерани Петър Шатров днес става на 80 години. Една от емблематичните фигури в спортните среди в старата столица ще отпразнува годишнината заедно със съпругата си, синовете Петко и Михаил и внукът Петър Шатров- младши.
Легендарният треньор е неразривно свързан с футболната история не само в родния си В. Търново, но и с тази в Г. Оряховица, Свищов, Лясковец и Лесичери. Когато лесичерци влизат в "Б" група и стават първото село в България с отбор в професионалния футбол, именно той ги води.
Петър Шатров започва футболната си кариера като юноша на "Трапезица" през сезона 1944/45 г., с треньор Петър Недев. По- късно играе за "Червено знаме", а през 1957 г. е сред основателите на "Етър". Именно с "виолетовите" е работил най- дълго в кариерата си. Пет години, с прекъсвания, е бил старши треньор, още шест помощник на Йордан Томов- Коми и Апостол Чачевски. Пет сезона, без паузи, е водил "Локомотив" /Г. Оряховица/ в "Б" група. Във втория ешалон е ръководил още "Академик" /Свищов/ и "Левски" /Лясковец/. Извън нашия регион е работил в Добрич, Русе и Алжир.
И до днес бившите му възпитаници се обръщат към него с другарю Шатров. А, те са много. Той е дал път във футбола на първия национал на "Етър" Стефан Величков, на Емил Димитров, на Краси Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Бончо Генчев и Цанко Цветанов, с когото се среща по време на престоя и на двамата в "Академик". В Горна Оряховица негови възпитаници са братя Гавазови, Владимир Дешев, Асан Абишев, Константин Ушев и др.
Както сам казва бил е треньор на треньори като Стефан Грозданов, Георги Василев, Никола Велков, Вальо Игнатов, Бойко Димитров...
Много са интересните случки разказани от Петър Шатров. Негови са новаторските тренировки с топка вързана с каучуково въже или с жив петел. Карал е футболистите си да прескачат камък, лежал е по очи край терена в Дебрецен, за да не гледа уникалните финтове на Трифон Иванов на метър пред голлинията на етърската врата. Налагал е Краси Балъков в "Етър" на мястото на Георги Цингов, който сам искал смяна, за да не освиркват треньора, а в замяна в неделя ходел на лов вместо на възстановителни тренировки. И днес си пази уникално моливче, станало нарицателно за всички негови футболисти. За него моливът е бил талисман, с който през цялата кариера си е водил записките на тренировки и мачове.
"Играчите още ме питат: пазиш ли моливчето. То е жълто моливче, вече около 2 сантиметра, но си го пазя вкъщи и до ден днешен. Гордея се, че никога не съм отказвал на "Етър". Въпреки че са ме викали все в трудни периоди и съм знаел, че ставам мишена. Сега ми е мъчно, че не мога да помогна. Ходя на мачове, когато ми позволят здравето и д-р Любомир Иванов, на който специално благодаря за грижите. Когато имам възможност си говоря с треньорите от школата и се надявам отново да видя любимия "Етър" в "А" група", казва Петър Шатров.
