109 са жертвите на разрушителното земетресение в Свищов на 4 март 1977 година, твърди полк. Тодор Георгиев, служител в Криминалния отдел на тогавашното Окръжно управление на МВР. Сред тях е имало 27 деца, 15 инженери, 11 служители на МВР, 6 учители и 4 директори на различни институции. „Всякакви други цифри за бройките са неверни”, убеден е участникът във ваденето на телата на загиналите.
Според Георгиев, трусът на 4 март 1977 година е разрушил напълно жилищния блок на „Градския народен съвет“ и общежитието на химическия комбинат „Свилоза“. „Никога няма да забравя този кошмар. Още сънувам ужаса, особено когато наближи датата. 40 години по – късно очите ми се навлажняват, когато се върна назад”, с вълнение заяви Георгиев. Може би и по тази причина той е решил оригиналният списък на жертвите, който лично е правил на листи от ученическа тетрадка да стане част от архива на Регионалния Исторически музей във Велико Търново. „Надявам се вече да спрат да ме търсят, за да разказвам за преживения ужас”, заяви Георгиев.
Трусът в Свищов е бил вертикален и всичко е паднало на земята. Веднага след труса Георгиев е изпратен в Свищов, за да помага при ваденето на телата на загиналите и разпознаването на труповете. „Някъде около 4.00-5.00 часа през нощта дойде и подкрепление от София. Имаше служители на Военното поделение в Свищов, строителни войски от Велико Търново и около 80 души от Районното управление на окръг Велико Търново, които също пристигнаха, за да помогнат. Трябваше да проверяваме всичко автомобили, които влизат и излизат от града, за да установим дали няма мародери, които могат да извършат престъпления”, връща се в спомените си Георгиев.
„Първите мигове, когато влязохме в Свищов – беше непрогледен мрак и ужас. Още докато пътувахме натам по пътя ни спираха хора, които казваха да не отиваме. В светлата част на деня отидохме при разрушените блокове, дойде строителна техника, багери и фадроми и започнахме да разчистваме. Нямам думи да ви опиша какво чувствах“, каза още полк. Георгиев.
Епицентърът на земетресението е бил в румънския град Вранча, а силата му е била 7,8 по Рихтер. „В Свищов земята продължи да се тресе дълго след това. Имаше вторични трусове в рамките на 3-4 по скалата на Рихтер. Вървиш по улицата и усещаш как земята се тресе. Активните оперативни дейности продължиха чак до 11 март. Тогава почина от раните си и последната – 109-та жертва на земетресението“, поясни полк. Георгиев.
netinfo
Георгиев си спомня и реакцията на Тодор Живков, когато е пристигнал в Свищов. Той попитал първо колко са загиналите деца и когато чул бройката „Две сълзи се отрониха от очите му”, спомня си Георгиев. Сред най – ярките му спомени от онези дни е случаят на загинало семейство, което имало две дъщери. Едната дъщеря сутринта на същия ден пътувала за Велико Търново за участие в състезание по шах. И оживяла. Единствена от семейството. Родителите й и нейната сестра загинали при труса.
Друг случай е на дядо, който помолил Георгиев да му отреже част от дългата, руса плитка на внучката му, която загинала в труса. ЦЯлото семейство също било сред жертвите.
„Беше страшно. Паника, ужас, отчаяние. Когато се върнах вкъщи, бях отслабнал със 17 килограма, прежълтял и изтощен. Майка ми жив ме оплака”, спомня си още Георгиев. Веднага след това той поискал дрехите, с които е бил да се изгорят, за да не му напомнят за преживяното.
Съветът на Георгиев към младите днес е винаги да имат в чантите си шише с вода, а вкъщи - раница с неща от първа необходимост. Голяма част от децата са починали от обезводняване, затова винаги водата е необходима. Повечето жертви са починали от задушаване, обясни още Георгиев. А надеждите му са – никога повече да не става свидетел на подобни катаклизми.
