"По някои параметри замърсяванията на части от дъното на Варненското езеро надхвърлят 3-4 пъти европейските норми", каза проф. д-р Тодор Ганчев, заместник-ректор на Техническия университет в крайморския град и ръководител на проект, насочен към повишаване знанията за средата в акваторията.
Търси се техника за прокопаване на траншея по дъното на Варненското езеро
Резултатите от проучванията на учените бяха представени днес на среща във висшето учебно заведение, която събра представители на общините около езерото, на държавни и местни институции, на бизнеса и обществеността.
Проф. Ганчев уточни, че такива изследвания не са правени от близо 30 години. Проектът е финансиран по програмата за морско дело и рибарство, като проучванията на дъното са реализирани основно в района на каналите, които свързват езерото с Варненския залив, и на село Казашко.
"Има места, където има повишено наличие на мед и желязо, на други са утаени нефтопродукти, допълни Ганчев. Той уточни, че е проучвано дъното, а не водата, тъй като тя циркулира и при нея динамиката на показателите за замърсяване е голяма.
Резултатите от проекта всъщност са повод да мислим за бъдещето", допълни ученият. Според него, ако сега не бъдат взети никакви мерки, до 5-10 години нещата ще деградират и може да се стигне до най-неприятния вариант - езерото да стане неизползваемо.
Спряно е замърсяването във Варненското езеро
"Варненското езеро е част от екосистемата на големия град", каза още Ганчев. Според него ако бъдат взети мерки, след няколко години ситуацията ще бъде качествено различна и ще могат да бъдат реализирани различни бизнес възможности - от отглеждане на аквакултури до изграждане на туристически атракции. Той уточни, че в рамките на направените проучвания са посочени основните замърсители на езерото, включително и нерегламентирани.
"Нашето предложение е да бъдат създадени работни групи, които да разработят проекти за почистването на езерото", допълни Ганчев. Според него пари могат да бъдат осигурени чрез европейските финансови инструменти.
Търси се техника за прокопаване на траншея по дъното на Варненското езеро
Резултатите от проучванията на учените бяха представени днес на среща във висшето учебно заведение, която събра представители на общините около езерото, на държавни и местни институции, на бизнеса и обществеността.
Проф. Ганчев уточни, че такива изследвания не са правени от близо 30 години. Проектът е финансиран по програмата за морско дело и рибарство, като проучванията на дъното са реализирани основно в района на каналите, които свързват езерото с Варненския залив, и на село Казашко.
"Има места, където има повишено наличие на мед и желязо, на други са утаени нефтопродукти, допълни Ганчев. Той уточни, че е проучвано дъното, а не водата, тъй като тя циркулира и при нея динамиката на показателите за замърсяване е голяма.
Резултатите от проекта всъщност са повод да мислим за бъдещето", допълни ученият. Според него, ако сега не бъдат взети никакви мерки, до 5-10 години нещата ще деградират и може да се стигне до най-неприятния вариант - езерото да стане неизползваемо.
Спряно е замърсяването във Варненското езеро
"Варненското езеро е част от екосистемата на големия град", каза още Ганчев. Според него ако бъдат взети мерки, след няколко години ситуацията ще бъде качествено различна и ще могат да бъдат реализирани различни бизнес възможности - от отглеждане на аквакултури до изграждане на туристически атракции. Той уточни, че в рамките на направените проучвания са посочени основните замърсители на езерото, включително и нерегламентирани.
"Нашето предложение е да бъдат създадени работни групи, които да разработят проекти за почистването на езерото", допълни Ганчев. Според него пари могат да бъдат осигурени чрез европейските финансови инструменти.
