Учениците от IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри” с ръководител Камелия Савова спечелиха за 13-ти път първо място на Националния фестивал за училищен театър на испански език, който се проведе на 13-14 февруари в София. Там те представиха пиесата „Любовта на Дон Перлимплин и Белиса в градината им” от Федерико Гарсия Лорка, с която през 2004 година тогавашните ученици са извоювали правото си да участват в Международния фестивал в Москва. Тази година голямата награда за усилията на участниците в трупата „Ла компарса дел Мар Негро”, освен аплодисментите и поздравленията на публика и жури, е пътуване до Букурещ през април, където ще се проведе тазгодишното издание на Международния фестивал. Там ще се представят също и учениците от 164 Испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес” – София с пиесата си „Хотел Сплендор, отмъщението” , заели второто място на Националния конкурс.
В момента в трупата участват десет души, от които само четирима имат опит от миналогодишния фестивал, а именно Джулиана Бялова, Петър Петров, Виктория Костова и Мария-Магдалена Арнаудова. В трупата от миналата година са и Добромира Матеева, Венцислава Касабова и Боряна Димитрова, но тогава направиха декорите, за които получиха награда за най-добра сценография през 2014 година. Тази година всички участници от трупата имаха различна задача, с която всички се справиха впечатляващо за всички свои връстници, гледали представлението в Учебен театър на НАТФИЗ.Честта да играе главната роля се падна на най-новото попълнение в трупата - Тодор Апостолов. Освен актьорите, които обират овациите накрая, важна роля имат и асистентите на режисьора Георги Живков и Христалина Иванова, които в София се грижиха за озвучаванетона пиесата.
Пътят към победата не беше никак лесен. Имаше по много от всичко – много смях, много сълзи, всички положиха много труд и се разделиха с голяма част от свободното си време, за да се отдадат на любовта към театъра, успяха да се справят във всички тежки моменти, да се изправят пред трудностите на работата в екип и да направят нещо красиво заедно. На всеки един от тях вероятно му се е искало да захвърли всичко и да се откаже в някой момент. Но накрая, когато всички пляскат и те поздравяват за добре свършената работа, когато чуеш от някого, че това е най-хубавата пиеса, която е гледал на тази сцена, когато получиш признанието за най-добра пиеса от цяла България, заради която си жертвал всичкото си свободно време и си изтърпял хиляди лишения, еднa единственa мисъл остава : „Не беше напразно”.
