Преди няколко години на 1 юни, веднага след откриването на поредното издание на международния театрален фестивал „Варненско лято”, актьорът Стоян Радев ми каза: „Ако някога ми се наложи да изиграя политик, искам да изиграя Кирил Йорданов.” Защо, попитах го аз. Защото, отговори ми Стоян, той има блестящо сценично поведение. Осанка, жестове... паузите, които прави, когато говори, винаги са на място...
Веднага след това на Стоян Радев му се наложи да изиграе един политик – Ричард Трети. За ролята получи Икар, а аз още не съм го попитала дали за краля злодей е използвал някого за първообраз.
Веднага след онзи театрален фестивал на Кирил Йорданов му се "наложи" да се кандидатира за пореден път за кмет на Варна. И така изгуби и от осанката си, и от премерените си жестове. А паузите, които показваха класа в речта му, първо се изгубиха в телевизионните дебати с основния му опонент, а после започнаха да стават все по-големи.
Всички знаем останалото до 6 март 2013 година, когато кметът с осанка, политик от висока класа (факт, който не се отрича дори и от най-сериозните му опоненти) подаде оставка. 6 март - датата на края на епохата "Кирил Йорданов". Исторически за страната ни протести, заради които си отиде прекалено дълго управлявалият града Кирил Йорданов, а след това и твърде кратко управлявалото правителство на Бойко Борисов.
Колкото и да изглежда повърхностно, причината за падането на властта всъщност се корени в онзи избор през 2011 година, когато Борисов посочи Йорданов за свой избраник за кмет на Варна. Ако ГЕРБ бяха посочили друг, протестите тази година щяха да бъдат други. Не че нямаше да се случат, просто нямаше да се случат по този начин. Може би дори нямаше да има самозапалвания, хората по улиците щяха да са далеч по-малко – до невъзможност да се спекулира с цифрата.
Сцена без кмет
Епоха си търси герои. Това е мотото на Варненско лято 2013. Селекцията е на Явор Койнаков, мотото – също. Фестивалът започна, без на сцената му да се качи варненски кмет. Такъв легитимен няма. Няма и временен. Или по-точно – има няколко временни, та не се знае кой всъщност е. Има и 9 кандидати за такъв, но повечето от тях предпочитат да посещават съмнителната телевизионна сцена, където хвърчат яйца, камъни и ... екстременти.
Епохата търси герои, а Варна си търси кмет.
Професия протестиращ
Варна не прави изключение от общите настроения. В търсене на своите герои, обществото се увлича по евтини лозунги и фалшива харизма. А протестите не излъчиха герои. Или може би родиха един, но той не доживя да ни поведе. Името му се предъвква от всеки, който е решил, че може да извлече дивиденти от това. Името на Пламен Горанов се употребява дори най-вече от хора, заради които той пламна...
„Лицата” на протестите пък се оказаха точно обратното на това, което би могло да обедини повече хора с една и съща кауза.
Във Варна отново се сложи началото на нещо ново. Нещо нечувано досега. Тук се роди нова професия. Професия „протестиращ” е на път дори да прерасне в дружество с ограничена отговорност (ООД), или пък още по-лесно – едноличен търговец (ЕТ). Услугите, които предлага фирмата, са ясни. Палаткови лагери, задължително присъствие на всички митинги и шествия, силен глас, който фалцетно да надвика конкурентите, клакьорстване по телевизионни дебати (справка – Бареков...).
Нали знаете, Варна диктува промените...
Мелпомена и Талия. И Темида.
Свикнали сме да приемаме Мелпомена за единствената театрална муза. Такова всъщност е клишето, задължителният синоним на думата „театър”. Всъщност този месец във Варна са ни на гости две музи. И една богиня.
Мелпомена е музата на трагедията, но все по-често се появява и сестра й Талия – музата на комедията. Двете властват на всички възможни сцени. Сцената на театралното „Варненско лято” и сцената на варненското изборно лято. Мелпомена и Талия на смени вдъхновяват и творци, и политици. И не могат да се разберат помежду си кое е тъжно и кое смешно. На кое да се смее публиката и на кое да плаче. А ролите в последния момент, особено сред политиците, разменя Темида. Която отменя решения, връща постове, раздава силни и слаби козове, дори се изживява като Пиар...
През девет планини в десета
Девет мъже в битка за стола на Кирил Йорданов (десетия). В битка не с триглавата ламя, а помежду си. А дали ние, публиката, ще успеем да оценим истинските качества на този, който заслужава да вземе и златната ябълка, и царската дъщеря... Ще намери ли Варна своя „герой”? В театралната зала като че ли е по-лесно.
А на мен ми се иска на следващото откриване на „Варненско лято”, когато новият кмет слезе от сцената, току що открил официално театралния фестивал, някой от актьорите да ми каже: „Ако някога ми се наложи да играя политик, искам да изиграя този човек!”
*Епоха си търси герои – мотото, избрано от театроведа Явор Койнаков, селекционер на МТФ „Варненско лято” 2013г.
