След огромния си успех в столицата варненският театър ще зарадна почитателите си с билети по 5 лв. през най-романтичната седмица.
Промоцията е за всички бивши, настоящи и бъдещи влюбени.
На 12 февруари театралите ще изиграят отново наградения с три Икара „Ричард Трети”, а на 13 февруари ще гледаме номинирания в три категории „Вуйчо Ваньо”. Навръх празника Свети Валентин отново ще видим „Американска рулетка”, а на следващия ден – „Големанов”.
Любовният театрален цикъл ще приключи на 19 февруари, както подобава – с представлението „Дон Жуан или Любовта към геометрията”.
Всички билети са на цена по 5 лева.
Отзивите от изключително успешното турне на ДТ „Стоян Бъчваров” , който гостува с 4 постановки на софийска сцена в началото на месеца, са повече от ласкави. Близо 2000 зрители в столицата успяха да се насладят и аплодираха „Ричард Трети”, „Вуйчо Ваньо”, „Паметта на водата” и „Дон Жуан или Любовта към геометрията”.
Ето няколко мнения, записани от пиара на ТМПЦ Варна Виолета Тончева:
Доц. д-р Венета Дойчева:
Най-напред бих искала да поздравя Варненския драматичен театър за стабилното и интригуващо представяне по време на февруарското турне в София. Не искам да класифицирам или подреждам по някакъв начин постановките, защото, решени в различни художествени естетики, те са много различни. Обединява ги това, че и тримата режисори – Пламен Марков във „Вуйчо Ваньо” и „Ричард III”, Стоян Радев Ге. К. в „Паметта на водата” и Георги Михалков в „Дон Жуан или Любовта към геометрията”, правят един и същ художествен избор. Макар и в различен естетически ключ, те прокарват своите режисьорски решения през пиесата и през актьора. Извеждайки емоцията и натюрела на актьора на преден план, те го превръщат в партньор. Подходът води до взаимно проникване и великолепно захранване на творческите енергии между всички участници в театралното случване.
Не за първи път Варненският драматичен театър показва силен актьорски състав. Без да накърнявам постиженията на мъжете-актьори, специално бих отбелязала представянето на женската част от трупата – Веселина Михалкова, Мария Гинкова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Теодора Михайлова и разбира се Гергана Плетньова. Не познавам всички театрални изяви на Гергана Плетньова, но това, което видях във „Вуйчо Ваньо” и „Паметта на водата” говори за нейното израстване като ярка, силна и богата актриса. Поздравявам актрисите в „Паметта на водата”, както и целия екип на Варненския драматичен театър за успешния гастрол.
Анелия Янева – театрален критик:
„Ричард III” познавам от миналата година, сега успях да видя само „Вуйчо Ваньо”, но се надявам по-нататък да гледам и „Паметта на водата” и „Дон Жуан или Любовта към геометрията”. Това, което веднага искам да кажа, е че Варненският „Вуйчо Ваньо” е един по-различен „Вуйчо Ваньо” – по-остър и по-агресивен от това, с което сме свикнали в досегашните прочити на Чехов. Няма я меланхолията, нито розовото човеколюбие, което привиждаме у Чехов. Пламен Марков създава една съсредоточена, почтена към автора, трактовка, която насища със съвременна студенина, мрачни интерпретации, дори цинизъм и в този смисъл „Вуйчо Ваньо” звучи като присъда. Ще осмисля впечатленията си от постановката в специален текст, който ще предложа за публикация.
Меглена Караламбова - актриса:
Поразена съм от „Паметта на водата”! Изумителна постановка! Страхотна режисьорска работа на Стоян Радев! Невероятна игра на Даниела Викторова, Веселина Михалкова, Гергана Плетньова и Теодора Михайлова! Прекрасни сте! Благодаря Ви за невероятното преживяване! През този театрален сезон не съм гледала нещо толкова вълнуващо и толкова истинско като „Паметта на водата!”
Проф. Красимир Спасов – режисьор:
Съжалявам, че не успях да проследя всички спектакли на Варненския драматичен театър в София. Но познавам добре „Ричард III” и „Вуйчо Ваньо” и смятам, че тези две постановки на режисьора Пламен Марков определят Варненския театър като един от най-добрите в страната. Причислявам „Ричард III” и „Вуйчо Ваньо” към най-добрите и най-интересните постановки през последните години, защото в тях действително се срещаме със сериозни режисьорски интерпретации на драматургичната основа. В тях има онова, за което толкова често говорим, но толкова рядко срещаме – един уникален художествен свят, подкрепен от талантлива професионална трупа с изградени актьори и актриси.
Спектаклите са реален знак за състоянието на един театър и в този смисъл, в общото ни кризисно ниво, Варненският театър заема завидно място в българския театрален живот.
Стоян Алексиев – актьор, бивш директор на Варненския театър:
Пристрастен съм към Варненския драматичен театър. Радвам се, че в него продължава онзи дух, който тръгна след големия спад през 1997 година. Избягва се тривиалното, доминира вкусът към модерното и този механизъм продължава да работи. Видях го във всички спектакли, включени в турнето. Видях го и в играта на актьорите – както на по-старите, така и на по-младите, които са имали късмета да попаднат сред добри професионалисти, да запазят приемствеността и пиетета към добрия театър. Винаги ми е празнично, когато се срещам с Варненския театър.
Ангелина Славова – актриса, преподавател в НАТФИЗ:
Харесвам Варненския драматичен театър. Харесвам го заради добрата актьорска трупа и смелостта да се втурва в различни по стил проекти. В „Пухеният” на Явор Гърдев бях запленена от играта на Стоян Радев и оттогаява насам не преставам да се възхищавам на умението му да изгражда крайно различни персонажи – от Ричард III, през Вуйчо Ваньо до Отец Диего в „Дон Жуан или Любовта към геометрията”.
Владислав Виолинов също е интересен актьор. Впечатли ме лекотата, с която преминава от експресивността на един Дон Жуан към тихата игра и мекото киноизлъчване на Майк в „Паметта на водата”. Прочитът на Шийла Стивънсън от Стоян Радев, този път в качеството му на режисьор, е много въздействащ. И мъжете, и жените в „Паметта на водата” извайват в детайли своите герои. Николай Божков, Веселина Михалкова, Гергана Плетньова, Теодора Михайлова и особено Даниела Викторова карат зрителите да съчувстват на проблемите на техните герои и да забравят, че са в театралната зала. Убедена съм, че този филигранен спектакъл ще има дълъг сценичен живот и се надявам да спечели номинации за наградата АСКЕЕР.
Допадат ми още визията на „Вуйчо Ваньо”, музиката на Калин Николов – този невероятен театрален композитор, също и музиката на Иван и Веселина Драголови в „Дон Жуан или Любовта към геометрията”. Добри думи заслужават Пенко Господинов и Гергана Плетньова във „Вуйчо Ваньо”. Пожелавам номинациите за тази сценична Чехова версия на Пламен Марков да се превърнат в заслужени награди ИКАР 2013.
Що се отнася до „Ричард III”, освен трите награди ИКАР 2012 и всички изговорени високи оценки за него, смятам, че постановката на Пламен Марков е азбучен пример за това, как логично и последователно трябва да се изгражда един истински театрален спектакъл.
