Сръбският художник Саша Панчич отново е във Варна. Този път с изложбата си „Бъдещето е зад нас”, която в четвъртък беше открита в къщата-музей „Георги Велчев”.
Панчич посочва, че мотото не е случайно. Това, според него, е анти-футуристичен лозунг на руските авангардисти, които обезсилват концепцията за напредъка, поставяйки зад гърба си онова, което виждат напред – „Бъдещето е зад нас”.
Художникът казва, че харесва Варна и има много приятели в България - както художници, така и писатели, журналисти и др. Балканите го привличат повече от Запада. Към тях са ориентирани и неговите творби.
Ето какво заяви Саша Панчич за Варна, за пленера на Дарик радио „Звук и цвят”, за изкуството на Балканите:
Г-н Панчич, отново се гост на Варна. След фестивала “Август в изкуството” през 2008 г., когато беше първата Ви артистична поява в морската столица, Вие представяте на варненци нова изложба – “Бъдещето е зад нас”. Какво Ви провокира да се върнете във Варна?
Преди всичко моите приятели. Мястото (къща-музей “Георги Велчев” – бел. ред.), което получих за изложбата, също ме вдъхнови, тъй като всичките ми творби са нови. Тази изложба е създадена за две галерии - едната е в хърватския град Грожнян, в Истра, другата е във Варна. Освен това имам много приятели в България – както в София, така и във Варна. Затова съм и тук.
А харесва ли Ви Варна?
Да. Има специфична атмосфера не само защото е на морето. Има и други морски градове, но тук атмосферата е по-различна и затова ми харесва.
Вие за втори път ще участвате и в пленера на Дарик радио “Звук и цвят”, който започва на 22 септември на Златни пясъци. Защо решихте отново да участвате?
Възползвам се от случая, че двете събития съвпадат. В момента тече изложбата, пленерът на Дарик започва след десетина дни и приятелите ми ме помолиха след като вече тук, да участвам. Така че слях едното с другото.
Вие сте роден в Мостар, живеете в Белград. Бил сте председател на Съюза на художниците на Сърбия. Какво не знаем за Вас?
Роден съм в Мостар, сега в Босна и Херцеговина, а преди – в Югославия. Бях председател от 2007 до 2009 година, но вече не съм. Това е тежка работа и две години ми бяха напълно достатъчни. Участвам в културния живот на Белград и Сърбия, като освен своите изложби, които организирам, съм и уредник на две частни галерии. Това е в общи линии.
Има ли разлика между българското и сръбското изкуство?
Има разлика, но тя не е толкова съществена. Има разлика заради наследеното изкуство, заради историята, но в днешно време повечето неща са много подобни. Границите са отворени, хората могат да пътуват и да видят всичко, което се прави в Париж, Ню Йорк, Лондон, въпреки че не всичко е концентрирано в тези центрове. Има и интернет, така че като цяло изкуството в България, Сърбия, Румъния, Унгария е интернационално и много подобно.
Вие сте авангардист. Вълнувате се от израстването на двуизмерните обекти към обем. Къде има най-голям интерес към Вашите творби – в Сърбия, на Балканите, на Запад?
Не знам дали съм авангардист. Позовавам се на една идея от руския авангард, която и днес може да бъде интересна. Но не знам как би се наричало това днес – може би само модерно изкуство.
Аз лично се интересувам най-вече от Балканите. Както вече казах, имах изложба в Грожнян, който е много близо до Триест, на границата с Италия. Вътрешното ми усещане е, че там някъде свършват Балканите. Тук, на Черно море, също. Това културно пространство ме интересува най-много – повече от западното.
А западняците интересуват ли се от Вас?
Да, има доста колекционери, които притежават мои творби. Те не обичат нищо копирано от онова, което те вече имат. Интересуват се от автентичните неща на региона. Така че всички хора на изкуството, които процедират по този начин – търсят, изследват, имат личен печат, тогава без проблеми могат да разчитат на интерес от Запада.
Има ли пазар за Вашите творби?
Някога има, някога няма. В икономическа криза сме и в момента няма голям пазар, но като цяло има. Аз живея главно от това. Само от време на време се занимавам и с графичен дизайн. Творбите ми се купуват от държавата, частни колекционери, частни музеи и др.
Какво бихте казали на Вашите почитатели в България, по-специално – във Варна?
Много им благодаря за гостоприемството, за вниманието, което отделят на творбите ми, за коментарите и дискусиите. Още веднъж благодаря!
