„Черно море” се виждаше с точка срещу „ЦСКА-София” на „Армията”, но в тази 93-а минута целият къртовски труд на „моряците” в дефанзивен план отиде на вятъра. Със сигурност на връщане пътят с автубоса им се е видял в пъти по-дълъг и горчиво са съжалявали за пропуснатия шанс, а ситуацията с гола в добавеното време още се блъска досадно в главите им.
Дали само малшанс е причината за драматичната загуба? Прекалено предпазливо игра „Черно море” в този двубой на „Армията” и може би точно тази предпазливост улесни „ЦСКА” , и в крайна сметка се стигна до този гол във вратата на Чанович. Начинът, по който гостите влязоха в мача, не предполагаше, че постепенно те ще се приберат така дълбоко в своята половина с мисълта основно да не допуснат гол.
Няма спор, че в дефанзивен план пред вратата си варненци стояха много добре. Личи си, че е работено доста във фаза защита. Точно липсата на свободни пространства, плътното покритие и стоенето близко до противниковите играчи, доброто позициониране и отборната игра в отбрана на „моряците” сведоха до минимум шансовете на „армейците” дори да си помислят да обстрелват вратата на Чанович. Така домакините бяха принудени да заложат основно на центрирани топки, като бяха по-настоятелни по десния фланг.
Във фаза атака нещата за „Черно море” не стояха никак добре и това е основната причина тимът да си тръгне победен от „Армията”. Любопитното е, че в офанзивен план варненци стояха в пъти по-добре в мача срещу шампиона „Лудогорец” в сравнение с този срещу все още несработения „ЦСКА-София”. И не бих търсил причината в това, че единият мач е бил в Каварна, а другият в София. Срещу „Лудогорец” в тактически план тимът на Георги Иванов изигра може би най-добрите си 60 минути от началото на сезона. Тази дълбока преса на „моряците” в противниковата половина определено впечатли. Тя пречеше на разградчани още в началната фаза на изграждането на атаката, принуждаваше ги да грешат и държеше съперника далеч от вратата на Чанович. Да, силите на варненци не стигнаха, за да упражняват пресата си всичките 90 минути, което е нормално, но пък тези 60 минути явно показаха, че Гонзо е на прав път.
Признавам си, че очаквах същото поведение на „Черно море” и в мача срещу „ЦСКА-София”, като предполагах, че този път тази тотална преса ще бъде упражнявана на периоди, за да може отборът да си поема и глътка въздух. Това обаче не бе така. Единственият, който си позволяваше най-упорито да гони и да пречи на изнасянето на топката в противниковата половина бе Бакари, подпомаган епизодично от Марек Кузма. Останалите се бяха прибрали в собствената половина и чакаха там съперника си, за да го пресират. Това даваше повече спокойствие при организацията на атаката и изнасянето на топката на възпитаниците на Йорданеску, като подобно нещо доста пъти си позволяваше и централният защитник Чорбаджийски. Да, вярно е, че „армейците” нямаха ясна идея как точно да превземат вратата на Чанович, още повече, че пред неговото наказателно поле бе доста гъсто населено с „моряци”. Единственият ход на „червените” бяха центриранията. Логично е да се допусне, че при 10- 15 изсипани топки в наказателното поле все една може да влезе, я след рикошет, я след разбъркване, поради липса на концентрация или малшанс за варненци, както се и случи.
Сигурно ще кажете ”...като се обърне каруцата, пътища много”, или пък „кой е Добри, че акъл ще дава?”. Може и да сте прави, а може би не съвсем. Има много „ако”.
Може би страхотното представяне на „Черно море” до 60-ата минута срещу „Лудогорец” подсказваше, че в тактическо отношение тимът трябваше да влезе по подобен начин в мача на „Армията”. Една дълбока преса на интервали щеше да държи „червените” по-далеч от варненската врата и подобен малшанс с късния гол можеше да бъде избегнат. От друга страна, дори и при по-прибраната си игра в собствената си половина, „моряците” не съумяваха да тормозят съперника с контратаки. Да, имаше една такава страхотна след паса на Паланков към Бакари, но един удар за цял мач, дори и от чиста позиция, е твърде малко, даже срещу отбор като ЦСКА-София, който не е в оптималната си форма в момента.
Наистина, да играеш по-предпазливо на „Армията” е донякъде оправдано, но тук предпазливостта дойде малко в повече и лиши „моряците” поне от точка. Похвална е отборната и сърцата игра в дефанзивен план, но „моряците” трябваше да поемат риска и да гледат малко по-често и напред. Подобен риск щеше да е оправдан, защото ясно се видя, че отборът на „ЦСКА-София” все още не е достатъчно сработен.
