Всяка година на празника на Света Великомъченица Марина жителите на тези две села правят сбор и водосвет на малкото Аязмо, което се намира в нивите между тях. Хората пристигат тук от ранни зори. Някои пък присписват направо под открито небе - в колите, на походни легла, на палатки...
Тук идват хора измъчени - от всяка възраст, класа, пол, занятие... християни и мюсюлмани, болни слепи, сакати... Деца с тежки болести, възрастни с патерици, инвалиди...
Всеки чака утрото с надеждата, че ЧУДОТО ще се случи ! А утрото идва с надеждата, донесена от няколкото свещеници, които извършват водосвет . В едно се смесват ароматът на тамян, разноцветни китки от дъхави цветя, пръските от светената вода...
Легендата говори , че преди стотина години тук, на Аязмото, точно на празника на Света Марина рано сутринта от недрата на земята бликнала за първи път вода. Вода лековита, носеща благословеността на надеждата за чудото, което всеки очаква. Било време размирно, хората били измъчени от войни и мизерия и всеки носел болката в душата си. Първи открил тази вода овчар, който имал болни животни. Запили те водата и както само в легендите се случва - бързо оздравели. След време овчарите се събирали на раздумка и всеки път посягали към корените на дървото, за да гребнат шепа вода. Лесно разбрали, че водата е лековита не само за животните – повярвали и в нейните чудодейни качества...
Защото Света Марина е не само лечителка, но и закрилница на брака и на семейството.
Легендата, която ни разказа сладкодумната Веска Ковачева от Църковното настоятелство в Джулюница (самата тя е лечителка и ревностна християнка) продължава с това, че Водата, която блика точно в утрото на празника на Света Марина, в течение на месеците бавно оттича и се скрива в земята. Затова и ако човек има нуждата от нея, най-важното е да я посрещне още в началото.
Хората вярват, че гребвайки шепа вода, болестите ще намалеят, безбрачните ще си намерят своята половинка, а разделените ще се съберат отново. Хората са уверени, че всяко наречено пожелание се сбъдва.
Днес на това място има малък параклис с иконата на Света Марина. Хората от съседните села го поддържат през цялата година. Над параклисчето се вият клоните на голямо дърво. Навеждаш се над земята между корените му и гребваш с шепа от всичко онова, което се нарича Вяра, Надежда и Любов...
