Развитието на технологиите в последните години дава пряко отражение и в ежедневието ни. Доскоро системите за видеонаблюдение бяха приоритет за специални обекти и банкови офиси, но днес дигиталните „очи" се използват в охраната на търговски обекти, училища, болници, офиси, жилищни комплекси и др.
Масовото навлизане на видеонаблюдението във всички сфери на живота все по-често повдига въпроса къде може и къде не може да се снима. Особено за местата, където работейки прекарваме голяма част от времето си. С този въпрос се занимава Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Това е органът, който контролира и санкционира при установяване на нарушения, тъй като видеонаблюдението се води действие по обработване на лични данни.
Недопустимо е монтирането на камери в стаи за почивка на персонала, в санитарни или други обслужващи помещения, където работещите имат право на необходимото спокойствие. Това заяви за Дарик Мария Крумова, началник отдел „Правни становища и международно сътрудничество" към КЗЛД.
Слагането на камери в производствени помещения, цехове или други работни места трябва да се анализира с каква цел е предприето видеонаблюдението, като се преценява за всеки конкретен случай. В някои случаи камерите помагат за стриктно спазване на производствения процес и това е в интерес на работниците. Камерите в трудовия процес са и начин да се следи за трудовата дисциплина.
Когато целта на видеонаблюдението е контрол на работния процес и спазване на работното време, администраторът може да извършва видеозапис чрез средства за наблюдение на своите работници/служители само при наличие на нормативно основание за това или при дадено изрично съгласие от лицата - обект на видеонаблюдението (например чрез клауза в трудовия договор).
За да извършва видеонаблюдение, работодателят задължително следва да бъде регистриран като администратор на лични данни. Другото задължително условие е да информират служителите и работниците си, обясни Мария Крумова. Работещите или служителите задължително се уведомяват чрез информационни табла, поставени на видно място, за използването на технически средства за наблюдение и контрол на обекта, без да се уточнява тяхното местоположение.
В случай че те не са възразили пред администратора за обработването на личните им данни, по този начин се приема, че същите са предоставили своето съгласие по смисъла на Закона за защита на личните данни техни лични данни да бъдат обработвани чрез технически средства за видеоконтрол. Работещите имат право да възразят пред работодателя, че не желаят да бъдат записвани чрез камери, ако работодателят не докаже наличието на правно основание в конкретния случай. Всеки работник/служител може да поиска информация от работодателя дали е сниман и какви са целите на видеонаблюдението. Искането се подава в писмен вид, а отговорът трябва да бъде даден в разбираема форма, като за него не се заплаща.
От 2000 до 20 000 лева варира санкцията за работодател, който извършва видеонаблюдение без да се е регистрирал като администратор в регистъра, който Комисията води. От 1000 до 20 000 лева е санкцията ако работодател не се произнесе в срок по заявление на физическото лице дали обработва негови лични данни чрез видеонаблюдение, посочи Крумов. Тя уточни, че до санкции не се стига веднага и не на всяка цена.
В България видеонаблюдението като вид обработване на лични данни не е
подробно уредено, поради което при разглеждане на отделните казуси КЗЛД анализира и международното законодателство и практика, свързани с обработването на лични данни, извършвано чрез видеонаблюдение, се признава в последния информационен бюлетин на КЗЛД.
Не липсват случаи, в които КЗЛД разпорежда премахване на видеокамери от работни места. През 2006 година работниците в две шивашки фирми се жалват от поставени видеокамери в работните помещения, без да бъдат информирани за това и съответно да бъде получено съгласието им. Собствениците са задължени да демонтират камерите от работните помещения. През същата година Комисията излиза с решение да бъдат премахнати камерите от АГ кабинети в болница в голям областен град. Решението за монтиране на системата за видеонаблюдение е взето еднолично от управителя на болницата, без да е поискано съгласието на служителите в лечебното заведение. Според надзорния орган, общественият интерес не може да бъде преимуществен пред интересите на отделните физически лица, чиито лични права се нарушават.
До сваляне на „електронни очи" се стига и през 2008 г. в казино, отново извън столицата. След проверка на Комисията се установява, че са инсталирани камери в административните офиси и в обособената стая за почивка на персонала. Оказва се, че работодателят не отговаря на едно от задължителните условия за видеизаснемане - обработването на лични данни да е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни.
Ако прецените, че спрямо вас се извършва видеонаблюдение, за което не ви е поискано съгласието, или смятате, че правата ви са нарушени, можете да подадете жалба до Комисията за защита на личните данни. Начините за това са два. Първият е в писмен вид в деловодството на институцията или по пощата. Вторият начин е по интернет, но той е възможен само за притежателите на електронен подпис, разясни шефът на отдел „Правни становища и международно сътрудничество" към КЗЛД.
Важно е да се знае, че всяко физическо лице има право на достъп до отнасящите се за него лични данни, в това число и видеозаписи. А жалба до Комисията за защита на личните данни може да се подава в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.
