Една от безспорните носталгии по времето отпреди спорната дата 10 ноември 1989 г. е тогавашното положение на циганския въпрос. Различното на тази носталгия от останалите е, че я изпитват и циганите, и българите, и дори най-големите противници на предишния режим. Едните казват „Тогава циганите работеха”, а самите цигани въздишат „При бай Тошо имаше работа”. Как Политбюро към ЦК на БКП е „уреждало въпросите на циганското население” показват разсекретените протоколи от техните заседания, публикувани на сайта на Държавна агенция „Архиви”.
"След 9 септември 1944 г., заедно с българския народ получиха свобода и пълна възможност за всестранно развитие всички малцинства в България. Такава свобода получи и циганското население. В резултат на грижите, които положиха Комунистическата партия и народната власт, за циганите се създадоха широки възможности за труд и културно развитие…Голяма част от циганите се включиха на работа в държавния и обществен сектор…Из средата на циганското население израснаха добри кадри със средно и висше образование – учители, инженери, лекари и др. Но наред с това и сега все още известна част от циганското население изостава от общото развитие на страната, не е заето с постоянен труд, не се задържа на едно място, а води скитнически живот, занимава се с просия, гадаене, кражби и други нарушения на обществения ред. В много случаи циганското население става разпространител на болести и се явява носител на най-голяма изостаналост" (навсякъде документите са цитирани в автентичния им вид - б.ред.)
Така започва уводът към окончателното проектопостановление „за уреждане на въпросите за циганското население” в България, което Политбюро разглежда на 1 ноември 1958 г. Работа по текста на закон, който е насочен срещу скитниците и просяците, е започнала месеци по-рано, а в последния ден на месец април същата година Политбюро разглежда докладна записка на отдела „За работа с националните малцинства”. Той прави няколко предложения по черновата на закона. Първата бележка в тази докладна записка е свързана с трудоустрояването на безработните цигани.
"Безогледното преселване на цигани от едно място на друго, даже от един квартал в друг, според нас няма да се посрещне добре, а напротив ще настрои циганското население срещу нас. Преселването трябва да се приложи само по отношение на скитниците (катунари), придошлите от вън в големите градове живеещи незаконно – без жителство, крадците-рецидивисти и нарушителите на обществени ред и законност – цигани. Не бива според нас да се прилага принудително изселване на заседнали честни цигани, макар в момента да са без постоянна работа".
Авторите на докладната записка предлагат да се използва различен подход при трудоустрояването на скитащите цигани. Една част от тях да се насочат към ТКЗС-та, трудово-производителните кооперации (ТПК), промишлените комбинати и горските стопанства, а рецидивистите заедно със семействата им да бъдат изпратени в трудово-възпитателни лагери.
"По този начин трябва да стане според нас, прочистването на столицата и другите големи градове от нежелателни престъпни елементи из средата на циганското население".
Като нецелесъобразна е определена идеята за създаване на младежки бригади само от цигани, тъй като "не е правилно да се отделят младежите цигани от останалата младеж в страната".
Отделът „За работа с националните малцинства” препоръчва още благоустрояване на циганските квартали, построяване на нови жилища в тях, на училища, детски градини, обществени бани и читалища. Отбелязано е още, че в проектозакона е пропуснат въпросът за дискриминацията.
"Трябва да се проведе решителна борба против всякакви прояви на дискриминация и пренебрежително отношение към циганското население, като за целта се потърси съдействие на всички обществени организации".
Като дискриминационно е посочено също, че законът срещу просията и скитничеството предвижда санкции само за циганите.
След като са взети под внимание тези бележки, на 1 ноември 1958 г. Политбюро утвърждава окончателния текст на закона за борба със скитническото и просията, който предвижда за всички български граждани до 5 години затвор, ако са главатари на катуни, а за останалите членове на катуни – до 2 години. До 2 години затвор е наказанието за просия, а до 5 години е за родители, които карат децата си да просят.
Заедно със закона Министерски съвет постановява редица мерки в негова подкрепа. Всички народни съвети – от селските до окръжните, са задължени да издирят циганите в своите райони, които "водят скитнически начин на живот и се занимават с просия и гадаене", и да се вземат "най-строги мерки за тяхното трудоустрояване". Поставен е срок от 1 година, през който не по-малко от 1000 цигански семейства трябва да започнат работа в земеделските и горски стопанства, като за построяването на жилища за тях са отпуснати 4 млн. лв. За бившите катунари, които вече са се установили на постоянна работа и местожителство, е предвидено отпускането на безплатни общински парцели, на които да си построят къщи, а на Българската инвестиционна банка е разрешено дава заеми за строителство до 5000 лева и със срок на изплащане 20 години.
На Министерството на здравеопазването е възложено да организира мероприятия за по-добра санитарна култура на циганите, а на здравните власти е разрешено да вземат "най-строги мерки срещу онези, които не изпълняват разпорежданията им". Министерството на образованието получава задача да вкара в клас всички цигански деца и да им осигури завършване на основно образование. На обществените организации и профсъюзите е препоръчано да засилят възпитателната и културна работа сред циганското население. На МВР и на народните съвети е възложено да издирят всички лица, които са се преселили без законно основание в София, Пловдив и Варна и да ги върнат там, откъдето са дошли.
Освен всичко друго се постановява и организирането на обществена кампания за популяризирането на закона и против дискриминацията.
"Министерски съвет призовава цялата наша общественост да даде своето съдействие за пресичане на всякакво по-нататъшно скитничество и просия, за трудоустрояване и установяване на това население на постоянно местожителство, за решително преустройство на неговия бит и повишаване неговата култура и образование, за пълното му приобщаване към социалистическото строителство. Недопустими са каквито и да било прояви на пренебрежително отношение към това население".
