Да се създаде Консултативен съвет по розопроизводство, по примера на Консултативния съвет на зърнопроизводителите и на животновъдите, с цел по-бързо решаване на наболелите проблеми на сектора. Това призова в Казанлък пред розопроизводителите, розотърговци, розопреработватели, представители на НПО министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. В града на розите той участва в дискусия за проблемите и бъдещето на розопроизводството у нас. Домакин на дискусията бе кметът на Казанлък Галина Стоянова.
Пред министър Найденов участниците в срещата настояха за облекчаване процедурата по наемането на сезонни работници, в частност розоберачи, избягване на рестрикциите и забраните за получаването на социални плащания за периода на наемането им, ясни регламенти на осчетоводяване на различните договори, прилагани в отрасъла, рестриктивен режим на изплащане на субсидиите за розопроизводители със задължения към НАП. Те поискаха мерки за опазване на генофонда на етерично-маслените ни култури, въвеждане на ограничителен режим за износ към трети страни на посадъчен материал от етерично-маслени култури, пари за наука и нови изследвания в бранша, контрол при създаването на нови насаждения от етерично-маслени култури, с оглед опазване на цена и качество, премахване на ограничителните режими за включване на земеделските производители в различни насърчителни програми за заетост.
Найденов дойде в града на розите, по думите му, за да успокои българските розопроизводители заради наскоро разразилия се дебат в ЕК- за въвеждането на рестрикции при използване на българско розово масло в парфюмерийната, козметичната и фармацевтичната индустрии.
Европа няма намерение да предприема законови ограничение по отношение на българското розово масло и лавандула, успокои министър Найденов, според когото "всичко останало са спекулации и опити за извличане на политически дивиденти".
Според Найденов, не бил необходим специален закон за розопроизводството, тъй като не той ще реши същинските проблеми на бранша, но увери участниците в срещата, че ако те настояват и съберат нужните подписи, той ще подкрепи исканията им за специален закон за розопроизводството.
2,4 млрд лева повече през новия програмен перод, който стартира през 2015 година ще се усвояват от българските земеделски стопани. Това е рекордна сума, каза министър Найденов и подчерта, че средно годишно ще се усвояват по 830 млн. евро. Полагаме усилия да договорим 15% от тези средства ежегодно да се дават на сектори, обект на национално законодателство и приоритети, какъвто е розопроизводството.
Кметът на Казанлък Галина Стоянова постави пред министър Найденов въпроса за промяна в статута на единствения на Балканите Научен институт по розата и етерично -маслените култури. Общината също да може подпомага финансово и по друг начин работата на Института, включвайки го и в различни общи проекти, тъй като за нас развитието на този отрасъл е от изключителна важност, заяви Стоянова.
Врид. директорът на Института по розата в Казанлък Наташа Ковачева изтъкна необходимостта от целенасочена държавна политика към отрасъла, грижа за генофонда и авторските марки и сортове. Тя посочи, че неконтролируемостта на посадъчния материал, който се предлага на пазара, създава огромна опасност пред самия отраъсъл в бъдеще.
Участниците в срещата по проблемите на розопроизводството и домакинът Община Казанлък, в лицето на кмета Галина Стоянова, заедно с министър Мирослав Найденов се обединиха около идеята още следващата сряда да търсят възможности за среща - разговор при премиера и ресорните министри. Целта е да се потърсят възможни варианти за решаване на поставените най-наболели проблеми на сектора. "Поемам ангажимент да включа поставените от вас въпроси в Молитвеника", в шеговит стил каза земеделският министър.
В срещата участва и розопроизводител от Турия, създал първите 560 декара с маслодайни рози в Афганистан, чрез спечелен търг на ООН.
От 14 хиляди декара през 1990 година, през 2011 година засетите с маслодайни рози декари в България са 36 хиляди. В същото време за последните десет години цената на българското розово масло на световните пазари се е увеличила 2 пъти и вече досига 6 хиляди евро за килограм.
Повече от 40% е делът на розовото масло, произведено в България в световната козметична и фармацевтична индустрия. Изградените български дестилерии имат капацитет да преработват 2,5-3 тона розово масло на година, двойно повече от производството сега. Делът на розовото масло в износа на страната ни е 1-2% , а като стойност 50%. В кампанията по прибирането на розовия цвят са нужни 60 хиляди работници за 3-те големи розопроизводителни района в страната. Само за Казанлъшко техният брой е 27 хиляди човека.
Най- големите пазари за българското розово масло за миналата година са Япония, Франция и Америка.
В Казанлък земеделският министър Мирослав Найденов изрази надежда, че съвсем скоро очаква да се изплатят субсидиите на зърнопроизводителите. Правим всичко възможно това да е преди март, каза той.
