С над 80 изложби, шест от които - на открито, стотици експонати, две книжни издания, три издания на Фотопленера „В Долината на розите“ през юни и „Артфест Мултимедия“ в Тракийските празници през есента, хиляди посетители и безброй приятели, посреща четвъртия си рожден ден днес единственият у нас Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък.
Музеят на фотографията показва диафилми от миналия век
Този най-нов за Града на розите единствен по рода си у нас, културен институт отваря врати на 5-и юни 2015 година. Създаден е от Община Казанлък по идея на Браншовото сдружение на фотографите в града. Първият директор е инж .Стефан Папукчиев, който ръководи музея и до сега.
Идеята назрява дълго. Тя се ражда още преди десетина години като мечта на казанлъшкия фотограф-художник Бедрос Азинян, но е приета присърце от местното управление едва при идването на кмета Галина Стоянова. Причините са основателни – Казанлък е сред първите български градове, в които фотографията стъпва, идвайки от Западна Европа и Русия.
Майсторът на пейзажа Христо Свинаров с изложба в Музея на фотографията
Най-ранните сведения за фотоснимки от града и региона са от края на 60-те години на 19-и век, когато тук пристига да работи отец Хрисант Рашов, запечатал в обектива си и тогавашното настоятелство на читалището на възрожденска Шипка, семейството на Ганчо Павлов Пипалов и други.
От Казанлък е основателят на родната академична фотография Георги Ст. Георгиев, известен с първите аероснимки от войните за обединението, първата еротична серия в България, автор на монографии, основател на Българския фотоклуб през 1920 г. и първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография, на което е директор.
Той организира и първата българска национална изложба по художествена фотография. Казанлък оставя на историята и снимките на военните фотографи Генчо Стайнов и Петър Арнаудов, запечатали славата на българския войн от Балканската и Първата Световна война.
После идват Иван Хлебаров, Артин Азинян,следвани от силната група „Казанлък - 85“ с имена като Александър Иванов, Желиян Николов, Бедрос Азинян, Георги Димов и Мариян Димитров, които в новите времена открояват Казанлък като център на сериозната и естетска фотография у нас.
Още в първите дни при откриването на музея, тук започват да се стичат казанлъчани и други пристрастни към изкуството на фотографията българи, които даряват щедро за неговата експозиция.
Фотографска техника, консумативи и материали, стотици архивни снимки, книги и документи са постъпили за четири години във фондовете на Музея на фотографията в Казанлък. Фотоапарат от 1880 г., донесен от казанлъчани във Франция, монография на Стоян Ст. Георгиев от 1904 г., оригинали на френския „Илюстрасион“със снимки на Генчо Стайнов, портрети на казанлъшките розопроизводители от началото на 20-и век, колекция на майстора Димитър Карастоянов, албуми с уникални кадри от строителството на Бузлуджа, архиви на автори, работили за БНТ, са малка част от ценностите, с които Музеят на фотографията и съвременните визуални изкуства, разполага.
Аерофотограф, награден от Sony, с изложба в Казанлък
Само за четири годинизалите на музея се превръщат в един от най-притегателните центрове за младата публика. Той гради мрежа от професионални контакти и широки приятелства. Тук вече са гостували с изложби най-големите майстори на фотографията у нас.
Освен казанлъчаните Александър Иванов и Кольо Пейчев, изложби правят доц. Петър Абаджиев, Начо Каменов – Кубето, проф. Цочо Бояджиев с Юри Трейман, Гаро Кашишян, младите майстори Явор Мичев и Христо Свинаров.
В музея гостуват с изложби и изявени автори от чужбина. Сред тях - най-награждаваният за 2014 г. фотограф Марко Бертолини, Рикардо Дзиполи, Милиян Неделкович, Пиер-Етиен Же и др.
Изложбите покриват целия спектър на фотографските жанрове - документалистика, репортажна, художествена фотография. Показва се дори живопис. Изградени са ползотворни контакти с културни институти и организации като Националния политехнически музей - София, историческите музеи в Самоков и Велинград, Италианският културен институт в България, Фотографска академия „Янка Кюркчиева“,
Музеят на авиацията в Пловдив, Държавните архиви в Пловдив и Стара Загора и Централния Държавен архив-София. Изключително успешно гастролира в страната документалната изложба, създадена от екипа на музея - „Самолетостроенето в Казанлък“, показвана в Народното събрание, Стара Загора, Пловдив, музеят на авиацията в Крумово, летище Овощник край Казанлък.
Над 160 са дарителите на Музея на фотографията от България и чужбина. Няколко изключително ползотворни благотворителни кампаниис изложби, десетки лекции, премиери на книги и концерти, домакинствани от музея, са също сред ярките събития в културния и социални календар на Казанлък за последните четири години. Вече е факт и Първия фотосалон на казанлъшките фотографи, организиран в края на 2018 г. с намерението, да се превърне в традиция.
През 2017 година част от екипа участва в проучването и написването на задълбочено проучване историята на фестивала на розата в града „Фестивал на розата. Казанлък".
През 2018 г. екипът на музея проучва изцяло историята на избора на символа на младостта и бъдещето на Казанлък - Царица Роза и публикува първото по рода си издание в текст и снимки - „50 години Царица Роза“.
Музеят на фотографията в Казанлък за пръв път тази година влезе с пленера „В Долината на розите“ в официалната национална програма на Месеца на фотографията, организиран от Фотографска академия „Янка Кюркчиева“-София. Той вече се превръща в търсено от фотографската общност не само в Казанлък, професионално и естетическо средище, в което се раждат идеи и се реализират проекти.
Стотици и стотици възторжени отзиви на посетители пази Книгата за впечатления на Музея на фотографията. На български, английски, френски, испански, немски, китайски език, ценители на фотографското изкуство от Казанлък до Франция, Холандия, Бразилия, Канада, САЩ, Китай, Япония, Нова Зеландия … споделят радостта си от видяното тук.
„Благодарим за прекрасната изложба…!“,“Благодарим за преживяното…!“, „Благодарим на екипа на музея…“… Екипът на музея също благодари – на всички, които отстояват каузата на единствения у нас Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства, на авторите и особено много - на своите сърцати дарители, които обогатяват фондовете му в името на опазването на историята и духовното наследство на Казанлък и България.
Благодарим на всички колеги от културните институти и читалища в Казанлък, с които партнираме и работим непрестанно. Особена благодарност изказваме на ръководството на Община Казанлък и асоциацията на казанлъшките фотографи за непрестанното съдействие и лична съпричастност при решаване на възникнали проблеми
Музеят на фотографията показва диафилми от миналия век
Този най-нов за Града на розите единствен по рода си у нас, културен институт отваря врати на 5-и юни 2015 година. Създаден е от Община Казанлък по идея на Браншовото сдружение на фотографите в града. Първият директор е инж .Стефан Папукчиев, който ръководи музея и до сега.
Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства-Казанлък
Майсторът на пейзажа Христо Свинаров с изложба в Музея на фотографията
Най-ранните сведения за фотоснимки от града и региона са от края на 60-те години на 19-и век, когато тук пристига да работи отец Хрисант Рашов, запечатал в обектива си и тогавашното настоятелство на читалището на възрожденска Шипка, семейството на Ганчо Павлов Пипалов и други.
Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства-Казанлък
Той организира и първата българска национална изложба по художествена фотография. Казанлък оставя на историята и снимките на военните фотографи Генчо Стайнов и Петър Арнаудов, запечатали славата на българския войн от Балканската и Първата Световна война.
Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства-Казанлък
Още в първите дни при откриването на музея, тук започват да се стичат казанлъчани и други пристрастни към изкуството на фотографията българи, които даряват щедро за неговата експозиция.
Фотографска техника, консумативи и материали, стотици архивни снимки, книги и документи са постъпили за четири години във фондовете на Музея на фотографията в Казанлък. Фотоапарат от 1880 г., донесен от казанлъчани във Франция, монография на Стоян Ст. Георгиев от 1904 г., оригинали на френския „Илюстрасион“със снимки на Генчо Стайнов, портрети на казанлъшките розопроизводители от началото на 20-и век, колекция на майстора Димитър Карастоянов, албуми с уникални кадри от строителството на Бузлуджа, архиви на автори, работили за БНТ, са малка част от ценностите, с които Музеят на фотографията и съвременните визуални изкуства, разполага.
Аерофотограф, награден от Sony, с изложба в Казанлък
Само за четири годинизалите на музея се превръщат в един от най-притегателните центрове за младата публика. Той гради мрежа от професионални контакти и широки приятелства. Тук вече са гостували с изложби най-големите майстори на фотографията у нас.
Освен казанлъчаните Александър Иванов и Кольо Пейчев, изложби правят доц. Петър Абаджиев, Начо Каменов – Кубето, проф. Цочо Бояджиев с Юри Трейман, Гаро Кашишян, младите майстори Явор Мичев и Христо Свинаров.
В музея гостуват с изложби и изявени автори от чужбина. Сред тях - най-награждаваният за 2014 г. фотограф Марко Бертолини, Рикардо Дзиполи, Милиян Неделкович, Пиер-Етиен Же и др.
Изложбите покриват целия спектър на фотографските жанрове - документалистика, репортажна, художествена фотография. Показва се дори живопис. Изградени са ползотворни контакти с културни институти и организации като Националния политехнически музей - София, историческите музеи в Самоков и Велинград, Италианският културен институт в България, Фотографска академия „Янка Кюркчиева“,
Музеят на авиацията в Пловдив, Държавните архиви в Пловдив и Стара Загора и Централния Държавен архив-София. Изключително успешно гастролира в страната документалната изложба, създадена от екипа на музея - „Самолетостроенето в Казанлък“, показвана в Народното събрание, Стара Загора, Пловдив, музеят на авиацията в Крумово, летище Овощник край Казанлък.
Над 160 са дарителите на Музея на фотографията от България и чужбина. Няколко изключително ползотворни благотворителни кампаниис изложби, десетки лекции, премиери на книги и концерти, домакинствани от музея, са също сред ярките събития в културния и социални календар на Казанлък за последните четири години. Вече е факт и Първия фотосалон на казанлъшките фотографи, организиран в края на 2018 г. с намерението, да се превърне в традиция.
През 2017 година част от екипа участва в проучването и написването на задълбочено проучване историята на фестивала на розата в града „Фестивал на розата. Казанлък".
През 2018 г. екипът на музея проучва изцяло историята на избора на символа на младостта и бъдещето на Казанлък - Царица Роза и публикува първото по рода си издание в текст и снимки - „50 години Царица Роза“.
Музеят на фотографията в Казанлък за пръв път тази година влезе с пленера „В Долината на розите“ в официалната национална програма на Месеца на фотографията, организиран от Фотографска академия „Янка Кюркчиева“-София. Той вече се превръща в търсено от фотографската общност не само в Казанлък, професионално и естетическо средище, в което се раждат идеи и се реализират проекти.
Стотици и стотици възторжени отзиви на посетители пази Книгата за впечатления на Музея на фотографията. На български, английски, френски, испански, немски, китайски език, ценители на фотографското изкуство от Казанлък до Франция, Холандия, Бразилия, Канада, САЩ, Китай, Япония, Нова Зеландия … споделят радостта си от видяното тук.
„Благодарим за прекрасната изложба…!“,“Благодарим за преживяното…!“, „Благодарим на екипа на музея…“… Екипът на музея също благодари – на всички, които отстояват каузата на единствения у нас Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства, на авторите и особено много - на своите сърцати дарители, които обогатяват фондовете му в името на опазването на историята и духовното наследство на Казанлък и България.
Благодарим на всички колеги от културните институти и читалища в Казанлък, с които партнираме и работим непрестанно. Особена благодарност изказваме на ръководството на Община Казанлък и асоциацията на казанлъшките фотографи за непрестанното съдействие и лична съпричастност при решаване на възникнали проблеми