Стефановден - денят на Свети Стефан, се чества на третия ден след Рождество - 27 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него - също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.
След Възнесението на Христос били избрани 7 души дякони, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.
Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона (съвет на юдейските старейшини) влизат в спор със Св. Стефан, но не устояват на "духовната му сила и мъдрост", пише в Новия завет.
Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Моисеевия закон. Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни. Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето: "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През V век част от мощите му са открити чрез видение и поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Според статистиката Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод името означава " венец". Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за годината. За него хората казват, че " затваря кръга" на старата година.
Стефановден не е свързан с някакви особени обичаи, но той попада в т.нар. "Мръсни дни". Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете пък не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболят от лоши болести.
Обредна трапеза включва свинско с кисело зеле, баница с черва или месо.
На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.
